Опасно за живота

Но на това сборище присъстват извратени хора, които сами са си избрали тоя път! С какво се гордеят? На какво ръкопляскат? Нали на никого не му идва наум да се гордее с цирей на физиономията или с лош дъх в устата? Защо те се гордеят с патологията си?“

Наталия се изправи и тръгна към вратата. Витебска пак я изгледа злобно. Наталия Николаевна много искаше да й се изплези, но се сдържа, за да не навреди на шефката си.

В кафенето завари същия онзи научен сътрудник от Института по експериментална медицина. Той беше избягал от залата още преди Наташа и с кеф си пиеше кафето. Като видя Денисова, той й махна с ръка. Наташа се приближи със своята чашка кафе и седна до него.

— Сядай, Сивоочке! Откога не сме се виждали! — поздрави я бившият състудент.

— Здравей, Сева, къде сме попаднали ние с теб? — от място потегли в галоп Наташа. Емоциите й преливаха.

— На празник на еднополовата любов, къде другаде — откликна колегата й.

— Това го разбрах. Но защо се нарича научна конференция?

— А как да го кръстят? Хомосборище?

— Поне щеше да бъде вярно.

— Ама какво ти става? Та нали те искат обществото да ги признае! Сега вече, като се съберат няколко хомосексуалисти, това не е содомски грях, а научна конференция или кинофестивал, или музикален конкурс. Вижте ни какви сме! Необикновени. Виж само нашия всеизвестен певец! Щом излезе на сцената, и почва да си тресе сбръчкания гол задник пред цялата страна. Наслаждавайте се!

— И все пак не ми го побира главата! Нито един научен доклад. Никаква информация за начините на заразяване, нито данни за причинителя, никакви сведения за нови лекарствени препарати — нищо! А нали организаторът на конференцията е Институтът за профилактична медицина! Уважавано в цялата страна учреждение! Как се е съгласил техният директор да участва в това безобразие?

— Как? Сега ще ти обясня — отговори Сева. — Само ще си взема едно малко коняче. И на теб също.

— Не, Сева, благодаря ти, аз трябва да се връщам после на работа.

— Тогава кафе?

— Кафе може — съгласи се Наташа.

— Та значи — продължи Сева, като сложи на масичката чашките с кафе и отпи от коняка си. — Директорът им просто не знае какво става тук. Ти въобще наясно ли си коя е Витебска?

— Общо взето, не — призна си Наташа.

— Тая има ей такива топки…

— Севка!

— Исках да кажа, че това е жена с ярко изразени мъжки полови белези — поправи се Сева. — Аз отдавна я познавам. Ленинград е малък град. А пък институтите с нашия профил се броят на пръсти, няма на теб да го обяснявам. Аз работех с нея още в „пощенската кутия“…