Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Скоро резултатите започнаха да пристигат. Някои роти нямаха жертви, други бяха отброили стотици загинали. Чиновникът, нагърбил се със сумирането, непрекъснато съобщаваше обновения сбор. В началото бройката се изкачваше бавно: петстотин, осемстотин, хиляда, хиляда и двеста, хиляда и петстотин. В шатъра се зароди надежда, но по-трезвомислещите изтъкнаха, че все още предстои да пристигнат резултатите от по-големите единици, чието преброяване отнемаше повече време.
Настроението бързо спадна. Само за десет минути бройката достигна пет хиляди. Изкачването им породи мълчание. След шестхилядната граница темпото започна да спада. Лийт не откъсваше очи от платнището, което не бе помръднало вече от минути.
— Каква е общата бройка? — попита той, без да се осмелява да изпитва надежда.
Чиновникът напълни дробовете си с въздух:
— Шест хиляди седемстотин и…
Платнището бе отметнато от възрастен мъж — явно чиновник, защото беше прекалено стар, за да се сражава.
— Тук съм, за да докладвам загубите на деруйсианската армия — каза той с гробовен глас. — В снеговете на Лешоядовата гуша изгубихме осемдесет коли, над две хиляди коня и хиляда петстотин и дванадесет души, сред които целия ни контингент от обоза. Разполагаме с храна за по-малко от три дни…
— Небеса — простена Лийт, прекъсвайки изброяването на чиновника. — Бях забравил за Деруйс. Общо колко?
— Осем хиляди двеста и деветдесет, милорд — отвърна педантично водещият сметката. — Далеч по-малко от първоначалната ни преценка.
В палатката изникна вълнение. Усмихнати командири се тупаха по гърбовете. На Лийт му се повдигаше от тези поздравления.
— Бройката може и да е по-малка, но тези числа не ми носят радост. — Гневните му крачки отъпкваха пръстения под. — Как бих могъл да съобщя тази вест като че е някакъв триумф?
— Защото войниците ти искат да чуят — разпалено отвърна Фарр. — Това са почти две хиляди по-малко загинали. Не си ли струва да узнаят за това?
— Ако разрешите да предложа нещо? — Тези думи принадлежаха на възрастния мъж от Трейка, Джетарт. Най-близкото нещо до истински водач, осъзна Лийт. — Разполагаме с доклади за храбростта, проявена от оцелелите. Носят се слухове за войници, които успели да достигнат чак до Каскин по северния път. С ваше позволение ще взема със себе си онези, чиито истории могат да бъдат потвърдени, за да обиколим лагера. Именно тези истории ще повдигнат духа на другарите им.
Идеята му беше одобрена. Старецът получи помощници, които да издирят подобни герои.
Бедствието бе изчислено, но знанието за намалената бройка жертви не донесе облекчение на Лийт. По-добре беше, когато не знаех, осъзна той. Сега юношата имаше осем хиляди двеста и деветдесет причини да лежи буден под бледното платнище на палатката си.
Краят на поредния ден бяла самота бе ознаменуван с рязкото спиране на носилката. Стела протегна вкочанените си крайници и продължи да подклажда гнева си, разпален от жестоката игра на Рушителя. Девойката знаеше, че е безсилна пред волята на принудата му. Самата мисъл за това я караше да потръпва. Но защо той просто не се наложеше над нея? Защо настояваше да я изтощи? Упоритостта й беше единственото, което можеше да я изправи насреща му. Защо той искаше тя да се предаде?
Може да има само един отговор: имам нещо, което той иска. Но аз нямам нищо! Или поне нищо, за което да зная. А може би има нещо, което иска да сторя… Мислите й сами се насочиха към последния път, когато зърна Компанията, пък макар и само за мигове…
Деорк я беше извел в града, където се бе изправил срещу огромната тълпа, събрана на един от площадите. Стела виждаше ясно сцената в ума си. Край хората се промъкваха стражите, готови да се нахвърлят изненадващо. Окована и със запушена уста, тя бе принудена да следва Деорк. Тълпата се бе разтворила пред тях като море… За да разкрие приятелите й, застанали начело на сбирането.