Съдбовният кораб [bg]

Думите му заглъхнаха.

— Просто я хвърли по гръб и я вземи. Това ще те направи истински за нея — допълни Парагон вместо него. Със сигурност това щеше да предизвика някакво избухване от Брашън.

Думите му бяха последвани единствено от мълчаливото отвращение на Брашън. Никаква експлозия от ярост или погнуса.

— Къде се научи да си такъв? — след малко попита Брашън. — Познавам Лъдчънс. Трудни хора, зле с парите и безмилостни в пазаренето. Но бяха свестни. Тези, които познавах, не бяха склонни към изнасилване или убийство. Откъде идва у теб?

— Може би Лъдчънс, които аз познавах, не са били толкова придирчиви. Виждал съм купища изнасилвания и убийства, Брашън, точно там, където си застанал.

И може би не съм просто нещо, оформено от Лъдчънс. Може би съм имал форма и същина много преди някой Лъдчънс да е сложил ръка на руля ми.

Брашън мълчеше. Бурята се надигаше. Вятърът изплющя по мокрите платна на Парагон, като го принуди леко да се наклони. Двамата с кормчията го спряха, преди да стане по-сериозно. Той почувства как Брашън затяга хватката си върху парапета.

— Боиш ли се от мен? — попита го корабът.

— Трябва — простичко отвърна Брашън. — Имаше период, когато бяхме само приятели. Смятах, че те познавам добре. Знаех какво говореха хората за теб, но си мислех, че вероятно си бил докаран до това състояние. Когато уби онзи човек, Парагон… когато те видях как изтръскваш живота от него… нещо в сърцето ми се промени. Така че, да, боя се от теб. — С по-тих глас додаде: — И това не е добре за нито един от двама ни.

Той отмести ръце от перилата и тръгна да се отдалечава. Парагон облиза устните си. Сладководният порой на зимната буря се стичаше по нарязаното му лице. Брашън щеше да е подгизнал и измръзнал както само смъртните можеха да бъдат. Опита се да измисли думи, които да го накарат да се върне. Неочаквано не искаше да бъде сам, плаващ на сляпо сред тази буря, като се доверява единствено на кормчията, който мислеше за него като за „тази проклета лодка“.

— Брашън! — извика ненадейно.

Капитанът му спря несигурно. После се върна обратно по повдигащата и спускаща се палуба, за да застане отново до парапета.

— Парагон?

— Не мога да обещая, че няма да убия отново. Знаеш това. — Той се помъчи да открие оправдание. — Ти самият може да имаш нужда да убивам. Но, е, тогава аз ще съм обвързан с обещанието си…