Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Юмрук? Предполагам, че не е официално произведен.

— А вие сте?

— Военен вожд на сетските племена. Те решиха да ми гласуват доверието си.

И той посочи брадатия шаман в чакалови кожи:

— Това е Имотан.

Кимна и към шамана в порови кожи:

— Хипал.

Фурията кимна към своите придружители:

— Слънчевия. Лис.

При името на Лис чакаловият шаман подскокна. Под високата кожена шапка изпъкналите му вежди се свиха.

— Лис? Наистина Лис?

Лис се засмя гърлено и се плесна по широкото бедро.

— Той знае историята! Поласкана съм. Да, това бях аз, прелъстителната танцьорка — гъвкавата Лис! Не съм забравила увещанията на предшественика ти отпреди толкова много години. „Ела при мен, Лис“ — молеше се той. „Нека аз бъда пръв с теб! Ще те обичам вечно!“

Очите на шамана изскокваха все повече с всяка следваща дума на Лис. Лицето му потъмня и стана почти кървавочервено.

— Тихо, жено! — изплю той. — Ще млъкнеш ли?

Яростно се огледа, все едно върхът на хълма беше пълен с хора.

— Нямаш ли чест? Свян?

— Чест? Свян? Но това бе последното нещо, което той е искал от мен.

Тя се наведе към Фурията и прошепна с подигравателно тихо гласче:

— Колко ме молеше да захвърля свяна тогава! И тогава със сигурност не искаше да си държа устата затворена!

— Разкажи — успя да произнесе Фурията, разкъсвана между ужаса от падането от коня и опита да задуши смеха си. От другата си страна тя видя злобната усмивка на Слънчевия, широко разтеглена както никога.

— Аз, хм, приемам, че вие двамата нямате нужда да бъдете представяни — заяви военният вожд; Фурията прецени, че той демонстрира изненадваща тактичност.

— Никаква нужда — отвърна Лис, преди който да е да се е обадил отново. — Нека ви разкажа. Много отдавна аз бях младата Прорицателка на племето Бял пясък, най-младата и най-надарената от векове. А бях и Слънчева танцьорка. Може би тогава съм привлякла погледа на определен младеж, избран да стане шаман на страшния чакал? Толкова отдавна, нали, Имотан? Но тогава бях твърде млада за ухажване, а бях и неприкосновена, бях духовен съсъд. Но какво е това за тия, които си мислят, че имат право на всичко, а? Какво значеше за твоя предшественик, че като ме прелъсти, той унищожи силата ми на Слънчева танцьорка? Аз, която извиквах слънцето обратно в равнините в началото на новата година, аз, която измолвах благословията на дъжда? Да оставим настрана злото на насилването, което беляза тялото и духа ми! Помниш ли клетвата, която дадох, когато мен, а не него прогониха от племето? Знаеш ли историята, Имотан…?