Гаснещ зрак [bg]

— Нашият командир веднъж направи подобно наблюдение, спомням си го много добре.

— Да — каза Келарас. — Аномандър наистина не понася идеята за непразнуван живот. В брак или друго.

— Нищо чудно, че ни остави за цял сезон — каза Грип и го погледна през рамо.

Келарас поклати глава.

— Не ме изпрати той, Грип.

— Нима? Но нали каза, че са ти заповядали да дойдеш тук?

— Казах. Прощавай. Може би след вечеря и пред жена ти.

Грип го погледна строго.

— Знаеш нрава ѝ. Не бива да го подлагаш на изпитание.

— Знам. Но да говоря с теб тук, насаме, би било непочтено.

Грип се изправи и изтупа пепелта от ръцете си.

— Ще поръчам на слугата да донесе дърва и да започваме. О, и банята. Ще пратя Пелк — тя може да изтърка шарки от кожата на хилдра и да те накара да молиш за още.

Келарас повдигна вежда.

— Грип, нямам никакво…

— Бездната да ни вземе, капитане, жената се е побъркала от скука. Ще си разумен гост, нали? Ще съм ти много задължен. — Грип тръгна към вратата.

— Тази Пелк… да не е…

— Имай милост, Келарас, моля те. Човек би си помислил, че в тази къща е тихо и кротко, тук в снежната хватка на зимата. Но ти казвам, като мъж заобиколен от жени, ще съм благодарен дори за невнимание една нощ, освен от жена ми.

— Аха. Е, добре, Грип. Ще видим какво ще се получи.

Грип го погледна неуверено.

— Банята или вниманието на жена ми?

Келарас се усмихна.

— Банята. В другото ще нося твоя щит.

Грип Галас кимна, като човек, чието най-дълбоко опасение току-що се е потвърдило. След миг вратата се затвори зад него.

Келарас смъкна тежкото си вълнено наметало и отиде до прозорците с оловно стъкло. Стаята гледаше към двора зад къщата, където снегът беше зацапан с пръст по каменните плочи и дървени трески очертаваха пътека от един склад нагоре към слугинския вход на главната сграда. Няколко сиви птици подскачаха на купчината кухненска смет.

Малко по-късно се появи Грип Галас, все още в тънката си, плувнала в пот кожена риза. Носеше на рамо брадва. Мина през двора и се мушна под навеса за дърва.

Скоро след това на вратата се почука и Келарас се обърна.

В стаята влезе някаква жена. Беше на средна възраст, с къса коса, набита. Застана изправила гръб и огледа стаята.

Келарас се покашля.

— Ти трябва да си Пелк.

Безизразните ѝ очи се извърнаха към него и тя кимна.

— Извинения, сър. Има малко прах. Огънят ще оправи влагата, но леглото трябва се проветри и да се затопли. Грип ще донесе дърва.

— Да — каза той. — Чувам го как ги цепи.

— Отсече сто дървета, събори тази къща и я построи наново, само и само да не стои без работа — изсумтя Пелк. — Бас слагам, че се усмихва, докато ги цепи.

Келарас я изгледа.

— Ти си ветеран от войните, Пелк.

Тя вече бършеше прах с един сив парцал от една лавица.