Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 384
Перейти на страницу:

Гас започна:

— Виж, Уди, не казвай нищо, освен ако президентът не те попита лично. Уди опита да се съсредоточи върху предстоящата среща. В Европа бе настъпило политическо земетресение — Съветският съюз подписа пакт за ненападение с нацистка Германия и обърка сметките на всички. Бащата на Уди беше един от важните членове на сенатската Комисия за външна политика и президентът искаше да знае какво мисли той по въпроса. Гас Дюър имаше и друг проблем за обсъждане. Той искаше да убеди Рузвелт да съживи Обществото на народите. Пазарлъкът щеше да бъде труден. САЩ никога не бяха влизали в Обществото на народите, а и американците не бяха в особен възторг от него. То се беше провалило страховито с кризите от тридесетте години — японската агресия в Далечния Изток, италианският империализъм в Африка, успехите на нацистите в Европа, рухването на демокрацията в Испания. Гас обаче беше твърдо решен да опита. Уди знаеше, че това винаги е било мечтата му — един световен съвет, който да разрешава конфликтите и да предотвратява войни. Той изцяло подкрепяше баща си. При един дебат в Харвард бе държал реч по въпроса. Когато две държави са в конфликт, най-лошото възможно действие е хората да убиват хора от другата страна. На него това му се струваше твърде очевидно. — Наясно съм защо се случва, разбира се — заяви той по време на дебата. — Точно както съм наясно защо пияните се бият с юмруци. Това обаче не го прави по-малко ирационално. В момента обаче за него бе много трудно да мисли за заплахата от война в Европа. Старите му чувства към Джоан се завърнаха изведнъж. Питаше се дали ще го целуне отново — може би тази вечер. Винаги го беше харесвала и изглежда все още го харесваше — иначе защо ще го кани на партито си? През 1935 година беше отказала да излезе с него, понеже той беше на петнадесет, а тя на осемнадесет — разбираемо, макар тогава да не му изглеждаше така. Сега обаче и двамата бяха с четири години по-големи, та разликата във възрастта не би изглеждала толкова голяма — или…? Надяваше се да е така. В Бъфало и в Харвард беше излизал с момичета, но към нито едно не изпита всеобхващащата страст към Джоан.

— Разбра ли го? — попита баща му.

Уди се почувства глупаво. Баща му се готвеше да направи на президента предложение, което би донесло мир на света, а той можеше да мисли само за целувката на Джоан. — Да — потвърди той. — Няма да казвам нищо, преди той да ме е заговорил. — В стаята влезе висока, слаба жена в началото на четвъртото си десетилетие, спокойна и уверена на вид, като че ли притежаваше сградата; Уди разпозна Маргьорит ЛеХанд, или Миси, която ръководеше кабинета на Рузвелт. Имаше дълго, мъжко лице с голям нос, тъмната й коса бе прошарена със сиво. Усмихна се топло на Гас: — Удоволствие е да Ви видя отново, господин сенатор.

— Как сте, Миси? Това е синът ми Удроу.

— Спомням си го. Президентът е готов да приеме и двама ви. Отдадеността й на Рузвелт беше прочута. Според вашингтонските клюки ФДР я обичал повече, отколкото подобавало на женен човек. От внимателните, но ясни забележки, които си разменяха родителите му, Уди знаеше, че парализата на Рузвелт не засяга определени негови телесни части. Жена му Елинор бе отказала да споделя постелята с него след раждането на шестото им дете преди повече от двадесет години. Може би му се полагаше една обичаща го секретарка. Тя ги преведе през още една врата, през тясно коридорче и двамата се оказаха в Овалния кабинет. Президентът седеше зад бюро с гръб към трите високи прозореца от извития еркер. Щорите бяха спуснати, за да не позволяват на августовското слънце да прониква през обърнатите на юг прозорци. Уди забеляза, че Рузвелт ползваше обикновен канцеларски стол, а не инвалидната си количка. Бе облечен в бял костюм и пушеше поставена в цигаре цигара. Не беше красавец. Косата му оредяваше, брадичката се губеше, пенснето прекалено сближаваше очите му. И все пак имаше нещо изключително притегателно в широката му усмивка, в протегнатата за поздрав ръка, в любезния тон, с който произнесе:

— Радвам се да те видя, Гас, влизайте.

— Господин президент, помните по-големия ми син Удроу.

— Разбира се. Как е в Харвард, Уди?

— Отлично, сър, благодаря Ви. Аз съм в дискусионния клуб. Знаеше, че политиците често имат дарбата да изглеждат така, сякаш познават всекиго отблизо. Или имаха отлична памет, или секретарките им опресняваха паметта както трябва.

— И аз съм бил в Харвард. Седнете, седнете.

Рузвелт извади фаса на цигарата си от цигарето и го смачка в препълнен пепелник.

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)