Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Гас, какво, по дяволите, става в Европа?
Президентът знае какво става в Европа, помисли си Уди. Имаше си цял Държавен департамент за тая работа. Но искаше анализа на Гас Дюър.
Сенаторът започна:
— По мое мнение Германия и Русия си остават смъртни врагове. — Така си мислехме и всички ние. Защо тогава подписаха този пакт? — И за двете това е кратковременно решение. На Сталин му трябва време. Иска да изгради Червената армия, за да могат да победят Германия, ако се стигне до това.
— Ами другият?
— Хитлер явно се готви да направи нещо по отношение на Полша. Немската преса е пълна със смехотворни истории за това как поляците се били отнасяли зле със своите немци. Хитлер не подбужда омраза без някаква цел. Каквото и да планира, не иска Съветите да му пречат. Затова е и пактът. — Горе-долу същото обяснява и Хъл — Кордел Хъл беше държавният секретар. — Но той не знае какво ще последва. Сталин ще остави ли Хитлер да върши всичко, каквото иска? — Аз смятам, че те ще си поделят Полша в следващите няколко седмици.
— А после?
— Преди няколко часа британците подписаха нов договор с Полша, като обещават да им се притекат на помощ, ако бъдат нападнати.
— Какво могат да направят?
— Нищо, сър. Британската армия, флот и авиация не могат да попречат на немците да завладеят Полша. — Какво мислиш, че ние трябва да направим, Гас? — попита президентът. Уди знаеше, че това е шансът на баща му. За няколко минути имаше на свое разположение вниманието на президента — рядка възможност да направи нещо. Уди тайно преплете пръсти за късмет.
Гас се наведе напред.
— Не желаем синовете ни да отиват на война, както отидохме ние. Рузвелт имаше четирима сина, всичките на по двадесет и тридесет години. Изведнъж Уди разбра защо е тук — бяха го довели, за да напомня на президента за собствените му синове. Гас продължи спокойно: — Не можем отново да изпращаме американски момчета на заколение в Европа. Светът има нужда от полицейска сила. — Какво имаш предвид? — неангажиращо попита Рузвелт. — Обществото на народите не е такъв провал, както си го мислят хората. През двадесетте години разреши граничния спор между Финладния и Швеция и още един между Турция и Ирак.
Гас броеше на пръсти.
— Обществото попречи на Гърция и Югославия да нахлуят в Албания и убеди Гърция да се изтегли от България. Изпрати мироопазващи сили, за да предотврати враждебни действия между Колумбия и Перу.
— Да, така е. Но през тридесетте…
— Обществото не беше достатъчно силно, за да се справи с фашистката агресия. Не е изненадващо. То бе непълноценно от началото, понеже Конгресът отказа да ратифицира Устава, тъй че Съединените щати не станаха член. Трябва ни нова, водена от Америка версия, този път — със зъби.
Гас замълча за момент.
— Господин президент, твърде рано е да се предаваме по въпроса за един мирен свят. Уди спря да диша. Рузвелт кимна, но Дюър-син знаеше, че той и без това винаги кима. За него беше рядкост да изкаже открито несъгласието си. Не обичаше конфронтацията. „Трябва да внимаваш“ — бе чувал Удроу Дюър от баща си — „да не вземаш мълчанието му за съгласие.“ Не смееше да погледне баща си, както бе седнал до него, но можеше да усети напрежението.
Най-накрая президентът произнесе:
— Мисля, че си прав.
Уди трябваше да се вземе в ръце, за да не извика на висок глас. Президентът се беше съгласил! Погледна към баща си. Обикновено невъзмутим, Гас не можеше да скрие изненадата си. Победата беше толкова бърза.
Сенаторът се зае да я затвърди.
— В този случай мога ли да предложа Кордел Хъл и аз да съставим документ във връзка с Вашите съображения?
— Хъл си има достатъчно за вършене. Говори с Уелс.
Съмнър Уелс бе помощник-държавният секретар, едновременно амбициозен и показен човек, и Уди бе наясно, че баща му не би спрял избора си на него. Но Уелс беше семеен приятел на Рузвелтови много отдавна — бил е шафер на сватбата на ФДР. Независимо от това Гас нямаше намерение да създава проблеми точно сега.
— Разбира се — съгласи се той.
— Нещо друго?
Това си беше явно отпращане. Гас стана и Уди направи като него. Баща му запита: — Как е майка Ви, госпожа Рузвелт, сър? Последно научих, че била във Франция.
— Корабът й отплава вчера, слава Богу.
— Радвам се да го чуя.
— Благодаря ви, задето наминахте — продължи Рузвелт. — Наистина ценя приятелството ти, Гас.
Той му отговори:
— Нищо не може да ми достави по-голямо удоволствие, сър.