Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Тя се усмихна.
— Разбира се. Влизай.
Той прекрачи прага. Тя затвори вратата и го прегърна. — Винаги се радвам да те видя — каза му тя и го целуна страстно. Лили Маркграф имаше много любов за раздаване. Володя излизаше с нея само веднъж седмично след завръщането си в Берлин. Не беше влюбен и знаеше, че Лили излиза с други мъже, включително Вернер; когато бяха насаме, тя беше много страстна.
След миг тя го попита:
— Чу ли новините? Затова ли идваш?
— Какви новини? — Лили работеше като секретар в една пресагенция и винаги научаваше за нещата първа. — Съветският съюз е подписал пакт с Германия! — обясни му тя.
Това звучеше безсмислено.
— Искаш да кажеш, пакт с Великобритания и Франция срещу Германия. — Не! Това е изненадата — Сталин и Хитлер са приятели.
— Но…
Володя спря, напълно объркан. Приятели с Хитлер? Изглеждаше лудост. Това ли беше разрешението на проблема, измислено от новия съветски външен министър Молотов? Не успяхме да спрем вълната на световния фашизъм — и затова спираме опитите?
Баща ми затова ли е правил революция?
III
Уди Дюър отново срещна Джоан Рузрок след четири години. Никой от запознатите с баща й хора не вярваше, че той е опитал да изнасили една начинаеща актриса в Риц-Карлтън. Момичето беше оттеглило обвиненията — но това бяха неинтересни новини и пресата не им обърна голямо внимание. По тази причина за хората в Бъфало Дейв си оставаше насилник. Затова и родителите на Джоан се преселиха в Палм Бийч, и Уди загуби връзка с нея.
Видя я отново в Белия дом.
Уди беше с баща си, сенатора Гас Дюър, и двамата отиваха на посещение при президента. Уди беше срещал Франклин Д. Рузвелт няколко пъти. Баща му и президентът бяха приятели от години. Но срещите им бяха официални събития — ФДР стискаше ръката на Уди и го питаше как върви учението. За пръв път Дюър-младши щеше да присъства на истинска политическа среща с президента. Влязоха през главния вход на Западното крило, минаха през фоайето и се озоваха в голяма чакалня — и там беше тя. Уди я гледаше с наслада. Не се беше променила. С тясното си гордо лице и извития си нос продължаваше да прилича на върховната жрица на някакъв древен култ. Както винаги, носеше прости, но ефектни дрехи — днес беше облякла тъмносин костюм от някаква особена тъкан и сламена шапка с широка периферия в същия цвят. Уди бе доволен, че сутринта облече чиста бяла риза и новата си раирана вратовръзка.
Тя изглеждаше приятно изненадана да го види:
— Изглеждаш чудесно! — каза тя. — В столицата ли работиш сега? — Просто помагам в кабинета на баща си през лятото — обясни той. — Още съм в Харвард.
Тя се обърна към баща му и го поздрави почтително:
Добър ден, господин сенатор.
— Здравейте, Джоан.
Синът на сенатора беше на върха на щастието, че я е срещнал — тя беше изкусителна, както винаги. Той искаше да продължи разговора.
Попита я:
— Какво правиш тук?
— Работя в Държавния департамент.
Удроу Дюър кимна. Това обясняваше почтителното й отношение към баща му. Тя беше влязла в един свят, където хората направо се кланяха на сенатора Дюър. Синът му поде отново:
— Какво работиш?
— Аз съм помощник на друг помощник. Шефът ми е при президента, но аз съм твърде нископоставена, за да вляза в кабинета му. — Винаги си се интересувала от политика. Спомням си един спор за линчуванията.
— Бъфало ми липсва. Колко се забавлявахме там!
Той се спомни как я целуна на бала на Тенисклуба и усети как се изчервява.
Баща му се намеси:
— Моля, предайте най-добрите ми почитания на баща си.
Това означаваше, че трябва да тръгват.
Уди обмисляше дали да я пита за телефонния й номер, но тя го изпревари:
— Ще ми бъде приятно да те видя отново, Уди.
Той беше очарован.
— Разбира се!
— Свободен ли си тази вечер? Поканила съм няколко приятели за коктейли.
— Звучи страхотно!
Тя му даде адреса си — една кооперация наблизо, а после баща му го издърпа от другия край на стаята. Един телохранител кимна фамилиарно на Гас и баща и син Дюър влязоха в друга чакалня.