Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 384
Перейти на страницу:

— Искаш ли да шпионираш?

Мислеше как да подходи към Хайнрих. Може би религията беше ключът към личността му. Володя си спомни думите на началника си Лемитов: — Отпадналите от вярата католици стават добри агенти. Отхвърлят пълната власт на църквата, само за да приемат пълната власт на партията. Хайнрих може би трябваше да дири прошка за онова, което е сторил. Щеше ли обаче да рискува живота си? Най-накрая Вернер плати сметката и двамата мъже излязоха. Володя тръгна след тях. Вън от хотела се разделиха — Вернер тръгна с изсвирване на гумите, а Хайнрих потегли пеш през парка. Володя го последва. Нощта се спускаше, но небето бе ясно и можеше да вижда добре. Много хора се разхождаха — вечерният въздух беше топъл; повечето вървяха по двойки. Володя постоянно се оглеждаше назад, за да е уверен, че никой не е вървял след него или Хайнрих от Адлон нататък. Почувства се доволен, пое дълбоко дъх, стегна нервите си и се изравни с Хайнрих.

Вървеше покрай него и проговори:

— За греха има изкупление.

Хайнрих го изгледа предпазливо, като че ли беше луд:

— Да не сте свещеник?

— Можете да навредите на злодейския режим, за чието създаване сте помогнал. Ханрих продължи да върви, но изглеждаше притеснен:

— Кой сте Вие? Какво знаете за мен?

Володя продължи да не обръща внимание на въпросите му: — Някой ден нацистите ще бъдат победени. С Ваша помощ този ден може да настъпи по-скоро. — Ако сте агент на Гестапо, който се надява да ми постави клопка, не си губете времето. Аз съм лоялен немец.

— Обърнахте ли внимание на акцента ми?

— Да — звучите като русин.

— Колко агенти на Гестапо говорят немски с руски акцент или имат въображението да го имитират?

Хайнрих се засмя нервно.

— Не знам нищо за агентите на Гестапо — обясни той. — Не биваше да повдигам въпроса — много глупаво от моя страна. — Службата Ви прави отчети за поръчаните от военните количества въоръжения и други резерви. Копията на тези отчети могат да бъдат от изключителна полза за противниците на нацистите.

— Искате да кажете за Червената армия.

— А кой друг ще унищожи този режим?

— Ние водим точна отчетност за всички копия.

Володя потисна усещането си за триумф. Хайнрих мислеше за практическите трудности. Това значеше, че е склонен да се съгласи по принцип. — Направете още едно копие — предложи Володя. — Или препишете документа на ръка. Или вземете нечие копие за архива. Има много начини. — Има, разбира се. И всеки от тях може да доведе до смъртта ми. — Ако не направим нещо за извършваните от този режим престъпления… струва ли си да живеем? Хайнрих спря и го загледа. Володя не можеше да разчете мислите му, но инстинктът му го накара да запази мълчание. След дълга пауза Хайнрих въздъхна и каза:

— Ще си помисля.

„Мой е“, помисли си възторжено Володя.

Хайнрих продължи:

— Как да се свързвам с Вас?

— Вие не — прекъсна го Володя. — Аз ще се свържа с Вас. Докосна периферията на шапката си и се върна по пътя, по който бе дошъл. Изпитваше възторг. Ако Хайнрих нямаше намерението да приеме, щеше твърдо да отхвърли предложението. Обещанието да помисли беше почти приемане. Щеше да заспи с мисълта. Щеше да прецени опасностите. Но вероятно щеше да го направи. Володя беше почти сигурен. Каза си да не става прекалено самоуверен. Страшно много неща можеха да се развият не както трябва. И все пак на излизане от парка, докато минаваше покрай ярките светлини на магазините и ресторантите по „Унтер ден Линден“, беше изпълнен с надежди. Не беше вечерял, но не можеше да си го позволи на тази улица. Взе трамвая на изток, към евтиния квартал „Фридрисхайн“, и се добра до малко апартаментче в една кооперация. Отвори му дребничко, хубаво, русокосо момиче на осемнадесет години. Носеше розов пуловер и тъмни три четвърти памучни панталони. Беше боса. Макар и слабичка, имаше хубави гърди. — Съжалявам, че минавам без предупреждение — започна Володя. — Удобно ли е?

1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)