Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Искаш ли да шпионираш?
Мислеше как да подходи към Хайнрих. Може би религията беше ключът към личността му. Володя си спомни думите на началника си Лемитов: — Отпадналите от вярата католици стават добри агенти. Отхвърлят пълната власт на църквата, само за да приемат пълната власт на партията. Хайнрих може би трябваше да дири прошка за онова, което е сторил. Щеше ли обаче да рискува живота си? Най-накрая Вернер плати сметката и двамата мъже излязоха. Володя тръгна след тях. Вън от хотела се разделиха — Вернер тръгна с изсвирване на гумите, а Хайнрих потегли пеш през парка. Володя го последва. Нощта се спускаше, но небето бе ясно и можеше да вижда добре. Много хора се разхождаха — вечерният въздух беше топъл; повечето вървяха по двойки. Володя постоянно се оглеждаше назад, за да е уверен, че никой не е вървял след него или Хайнрих от Адлон нататък. Почувства се доволен, пое дълбоко дъх, стегна нервите си и се изравни с Хайнрих.
Вървеше покрай него и проговори:
— За греха има изкупление.
Хайнрих го изгледа предпазливо, като че ли беше луд:
— Да не сте свещеник?
— Можете да навредите на злодейския режим, за чието създаване сте помогнал. Ханрих продължи да върви, но изглеждаше притеснен:
— Кой сте Вие? Какво знаете за мен?
Володя продължи да не обръща внимание на въпросите му: — Някой ден нацистите ще бъдат победени. С Ваша помощ този ден може да настъпи по-скоро. — Ако сте агент на Гестапо, който се надява да ми постави клопка, не си губете времето. Аз съм лоялен немец.
— Обърнахте ли внимание на акцента ми?
— Да — звучите като русин.
— Колко агенти на Гестапо говорят немски с руски акцент или имат въображението да го имитират?
Хайнрих се засмя нервно.
— Не знам нищо за агентите на Гестапо — обясни той. — Не биваше да повдигам въпроса — много глупаво от моя страна. — Службата Ви прави отчети за поръчаните от военните количества въоръжения и други резерви. Копията на тези отчети могат да бъдат от изключителна полза за противниците на нацистите.
— Искате да кажете за Червената армия.
— А кой друг ще унищожи този режим?
— Ние водим точна отчетност за всички копия.
Володя потисна усещането си за триумф. Хайнрих мислеше за практическите трудности. Това значеше, че е склонен да се съгласи по принцип. — Направете още едно копие — предложи Володя. — Или препишете документа на ръка. Или вземете нечие копие за архива. Има много начини. — Има, разбира се. И всеки от тях може да доведе до смъртта ми. — Ако не направим нещо за извършваните от този режим престъпления… струва ли си да живеем? Хайнрих спря и го загледа. Володя не можеше да разчете мислите му, но инстинктът му го накара да запази мълчание. След дълга пауза Хайнрих въздъхна и каза:
— Ще си помисля.
„Мой е“, помисли си възторжено Володя.
Хайнрих продължи:
— Как да се свързвам с Вас?
— Вие не — прекъсна го Володя. — Аз ще се свържа с Вас. Докосна периферията на шапката си и се върна по пътя, по който бе дошъл. Изпитваше възторг. Ако Хайнрих нямаше намерението да приеме, щеше твърдо да отхвърли предложението. Обещанието да помисли беше почти приемане. Щеше да заспи с мисълта. Щеше да прецени опасностите. Но вероятно щеше да го направи. Володя беше почти сигурен. Каза си да не става прекалено самоуверен. Страшно много неща можеха да се развият не както трябва. И все пак на излизане от парка, докато минаваше покрай ярките светлини на магазините и ресторантите по „Унтер ден Линден“, беше изпълнен с надежди. Не беше вечерял, но не можеше да си го позволи на тази улица. Взе трамвая на изток, към евтиния квартал „Фридрисхайн“, и се добра до малко апартаментче в една кооперация. Отвори му дребничко, хубаво, русокосо момиче на осемнадесет години. Носеше розов пуловер и тъмни три четвърти памучни панталони. Беше боса. Макар и слабичка, имаше хубави гърди. — Съжалявам, че минавам без предупреждение — започна Володя. — Удобно ли е?