Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Володя се прибра след падането на Мадрид.
Посрещнаха го големи промени. През 1937 и 1938 година Сталин бе прочистил Червената армия. Хиляди командири бяха изчезнали — след тях и много от обитателите на дома, където живееха родителите му. Дотогава пренебрегвани хора като Григорий Пешков бяха поставени на местата на отстранените, и кариерата на баща му отново потръгна. Старият отговаряше за защитата на Москва от въздушни нападения и бе страшно зает. Порасналото му положение бе вероятната причина Володя да не е сред хората, пожертвани заради провала на испанската политика на Сталин.
Неприятният Иля Дворкин също някак си избягна наказанието. Върна се в Москва и се омъжи за Аня, сестрата на Володя, за голямо съжаление на последния.
Изборът на жените в подобни случаи беше необясним. Сестра му вече бе бременна — Пешков-младши не можеше да потисне кошмарното си видение как Аня люлее бебе с главата на плъх.
След кратък отпуск Володя беше разпределен в Берлин, където отново се налагаше да доказва уменията си.
Вдигна поглед от вестника и видя Вернер на улицата.
Информаторът му не се беше променил много. Бе леко пораснал и малко по-широк в раменете, но меднорусата коса, на която момичетата не можеха да устоят, падаше на челото му по същия начин, а в сините очи се четеше старото търпимо и шеговито отношение към света. Носеше елегантен светлосин летен костюм; на маншетите му проблясваха златни копчета за ръкавели.
Никой не го следеше.
Володя пресече улицата и го пресрещна, преди да е достигнал кафенето. Вернер се усмихна широко и белите му зъби лъснаха. — Нямаше да те разпозная с тази армейска подстрижка — каза той. — Хубаво е да те видя след толкова много време. Володя си отбеляза, че не е загубил нищо от топлотата и чара си.
— Да влезем.
— Не искаш да влезем в тази дупка, нали? — попита го Вернер. — Вътре е пълно с водопроводчици, които нагъват кренвирши с горчица. — Искам да се махнем от улицата. Тук може да ни види всеки минувач.
— Три врати по-нататък има една уличка.
— Добре.
Повървяха малко и свърнаха в тесния пасаж между склад за въглища на открито и една бакалница.
— Какво правиш? — започна Вернер.
— Бих се с фашистите, като теб — Володя се питаше да му казва ли още. — Бях в Испания.
Това не беше тайна.
— Където не успя повече от нас тук, в Германия.
— Още не е приключило.
— Нека те попитам нещо — поде Вернер и се облегна на стената. — Ако мислеше, че болшевизмът е нещо лошо, щеше ли да шпионираш срещу Съветския съюз? Инстинктът на Володя го подтикваше да каже Не, в никакъв случай! Преди да изрече думите обаче, той схвана колко нетактично щеше да бъде — възможността, която го отблъскваше, беше нещото, вършено от Вернер.
Той предаваше страната си в името на по-висока кауза.
— Не знам — отговори лейтенант Пешков. — Сигурно за теб е много трудно да работиш срещу Германия, въпреки че мразиш нацистите. — Прав си — отбеляза Вернер. — Ами ако започне война, тогава какво правим? Ще ти помагам ли да убиваш нашите войници и да бомбардираш градовете ни? Володя се притесни. Изглежда, че Вернер започваше да се колебае. — Това е единственият начин нацистите да бъдат победени — каза той. — Знаеш го. — Знам. Взех решението си отдавна. Нацистите не направиха нищо, за да ме накарат да го променя. Трудно е — това е всичко. — Влизам ти в положението — с разбиране произнесе Володя.