Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 120 121 122 123 124 125 126 127 128 ... 384
Перейти на страницу:

— Бие ме на шах.

— И мен. Какъв му е проблемът?

— Не обича да учи. Обича лодките. Интересува се единствено от плаване.

Уди погледна часовника си.

— Трябва да отиваш на парти — напомни му баща му.

— Не е спешно…

— Хайде, хайде. Тя е много привлекателно момиче. Изчезвай оттука. Уди се ухили. Баща му можеше да е изненадващо проницателен.

— Благодаря, тате.

Стана.

Едновременно с него си тръгваше и Грег Пешков; двамата изязоха заедно. — Здрасти, Уди, как са работите при тебе? — любезно го попита Грег и тръгна в неговата посока. Някога на Уди му се искаше да удари Грег за участието му в скроения на Дейв Рузрок номер. С годините чувствата му охладняха, а и отговорен бе Лев Пешков, а не синът му, който тогава бе само на петнадесет. Независимо от това Уди не показа нищо повече от учтивост. — Вашингтон ми харесва — каза той, докато ходеха по един от широките булеварди на града. — А на теб? — Харесва ми. Бързо спират да се изненадват от името ми. — Като видя въпросителното изражение на Уди, Грег обясни — Държавният департамент е пълен с хора, които се казват Смит, Фабр, Йенсен и МакАлистър. Няма никакви Козински, Коен или Пападопулос. Уди схвана, че това е вярно. Властта беше в ръцете на една доста затворена малка етническа група. Защо ли не го бе забелязал по-рано? Може би защото в училище, в църквата и в Харвард е било същото.

Грег продължи.

— Хората не са тесногръди. Ще направят изключение за някого, който говори добър руски и идва от богато семейство. Грег беше насмешлив, но се усещаше обертон на истинско недоволство, и Уди разбра, че събеседникът му наистина се държи предизвикателно. — Мислят, че баща ми е гангстер — отново започна Грег. — Но това наистина не ги занимава сериозно.

Повечето богати хора имат гангстер сред предците си.

— Звучиш така, сякаш мразиш Вашингтон.

— Напротив! Никъде другаде не бих отишъл. Властта е тук. Уди смяташе, че той е тук, защото е по-идеалистично настроен. — Тук съм, защото има неща, които искам да направя; има промени, които искам да извърша.

Грег се усмихна:

— Май става дума за същото — власт.

— Хмм — Уди не бе гледал на нещата по този начин.

Грег поде отново:

— Мислиш ли, че ще има война в Европа?

— Ти трябва да си наясно, нали работиш в Държавния департамент! — Да, но в бюрото по печата. Знам само приказките, които разправяме на репортерите. Нямам си и представа от истинското положение. — По дяволите, и аз не знам нищо. Току-що бях при президента и не мисля, че и той знае.

— Сестра ми Дейзи е там.

Тонът на Грег се промени. Притеснението му беше истинско и Уди омекна.

— Знам.

— Ако има бомбардировки, дори и жените и децата няма да бъдат в безопасност. Смяташ ли, че немците ще бомбардират Лондон?

Само един честен отговор беше възможен:

— Предполагам, че ще го направят.

— Иска ми се да се прибере у дома.

— Може би няма да има война. Миналата година британският премиер Чембърлейн сключи с Хитлер сделка за Чехословакия в последния момент…

— Той я продаде в последния момент.

— Да. Може би ще направи същото за Полша — въпреки че времето изтича.

Грег кимна мрачно и смени темата на разговора:

— Накъде си тръгнал?

— За апартамента на Джоан Рузрок. Тя е организирала парти.

— Чух за това. Познавам една от съквартирантките

й. Както можеш да предположиш, не съм поканен. Сградата й е… Боже милостиви! — Грег спря по средата на изречението.

Уди също спря. Спътникът му гледаше право напред. Уди проследи погледа му и забеляза, че е зяпнал привлекателна черна жена, която вървеше срещу тях по улица „И“. Беше приблизително на тяхна възраст и красива; широките й розово-кафяви устни накараха Удроу Дюър да мисли за целувки. Жената носеше обикновена черна рокля — можеше да е част от келнерски работен костюм, но я беше облякла заедно с хубава шапка и обувки по модата, които й придаваха елегантен вид. Тя ги забеляза, срещна очите на Грегъри Пешков и погледна настрани.

Той произнесе:

— Джаки? Джаки Джейкс?

Госпожицата не му обърна внимание и продължи да ходи, но на Уди му се стори, че е притеснена.

Грег продължи:

— Джаки, това съм аз, Грег Пешков.

Джаки — ако беше тя — не отговори, но сякаш всеки момент щеше да избухне в сълзи.

— Джаки — всъщност Мейбъл! Ти ме познаваш!

Грег заемаше средата на тротоара с широко разперени в умолителен жест ръце. Тя преднамерено го заобиколи, без да му говори или да посреща погледа му, и отмина.

Грег се обърна:

1 ... 120 121 122 123 124 125 126 127 128 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)