Зимата на света [bg]

— Не съвсем. Съмнър подсилва проекта. По-близък е до президента от мен. Но е непредсказуем. Може да се заеме с него и после да хукне в друга посока.

Уди огледа залата и видя познато лице.

— Я познай кой е тук. Трябваше да се досетя.

Гас проследи погледа му.

— Застанал е на бара — обясни синът му. — Заедно с неколцина по-възрастни мъже с шапки и една блондинка.

Грег Пешков.

Както обикновено, въпреки скъпите си дрехи, Грег изглеждаше раздърпан — копринената вратовръзка беше изкривена, краят на ризата се подаваше от панталона, по самите панталони в сладоледен цвят имаше размазана пепел от цигара. Блондинката обаче го гледаше с обожание. — Е, да — съгласи се Гас. — Виждате ли се често в Харвард? — Учи физика, но не се навърта много около учените — предполагам, че му е прекадено скучно. Виждам го в редакцията на Кримзън. Харвард Кримзън беше студентският вестник. Уди правеше снмки за него, а Грег пишеше статии. — Това лято кара стаж в Държавния департамент и затова е тук. — Като го гледам, в службата по печата е — прецени Гас. — Двамата му спътници са репортери — кафявият костюм за Чикаго Трибюн, мъжът с лулата за кливландския Плейн Дийлър. Уди забеляза как Грег си говори с журналистите, все едно са стари приятели — хващаше ръката на единия, докато се навеждаше напред, за да му каже тихо нещо, потупваше другия по гърба като шеговито поздравление. Уди му завиждаше за този талант. Беше полезен за политиците, макар и може би не от съществено значение — баща му нямаше такова умение да се държи приятелски с всеки, а беше един от най-влиятелните старши държавници в Америка.

Уди продължи:

— Как ли се чувства покрай заплахата от война доведената му сестра Дейзи? Тя е в Лондон. Омъжи се за някакъв английски лорд. — Да бъдем точни — за големия син на граф Фицхърбърт, когото някога познавах доста добре. — Всички момичета в Бъфало й завиждат. Кралят отиде на сватбата й. — Познавам и сестрата на Фицхърбърт, Мод — прекрасна жена. Омъжи се за един немец, Валтер фон Улрих. Аз щях да я взема, ако Валтер не се бе захванал с нея пръв. Уди повдигна вежди. Не беше обичайно за баща му да говори по такъв начин.

— Това бе преди да се влюбя в майка ти, разбира се.

— Да — и Уди сподави усмивката си.

— Изгубих Валтер и Мод от погледа си, откак Хитлер забрани Социалдемократическата партия. Надявам се да са добре. Ако има война… Уди забеляза, че говоренето за война накара баща му да се впусне в приказки за миналото.

— Поне Америка не е замесена.

— Така си мислехме и последния път.

Гас смени темата.

— Какво чуваш от малкия си брат?

Уди въздъхна.

— Няма да промени мнението си, татко. Няма да отиде в Харвард или който и да е друг университет. Това беше семеен проблем. Чък обяви, че стане ли на осемнадесет, записва се във флота. Без завършен колеж щеше да е без изгледи изобщо да стане офицер. Това ужасяваше амбициозните му родители. — Достатъчно умен е за колеж, по дяволите — изкоментира Гас.