Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 384
Перейти на страницу:

— Чакай малко! — извика той след нея. — Преди четири години избяга от мен — дължиш ми обяснение! Уди си рече, че това е нетипично за Грег. И в училище, и в Харвард той винаги се беше оправял чудесно с жените. Сега обаче изглеждаше наистина разстроен — объркан, наранен, почти отчаян. Преди четири години, сметна Уди. Можеше ли да е момичето от скандала? Беше се случило тук, във Вашингтон. Тя несъмнено живееше в града. Грег се затича след нея. На ъгъла беше спряло такси. Пътникът, мъж в смокинг, стоеше на бордюра и плащаше на шофьора. Джаки скочи в колата и тресна вратата.

Грег отиде до прозореца и извика:

— Говори с мен, моля те!

Мъжът в смокинга завърши:

— Задръжте рестото — и си тръгна.

Колата отпраши, а Грег гледаше подире й.

Той бавно се върна там, където стоеше любопитният Уди.

— Не разбирам — проговори Грегъри.

— Тя изглеждаше уплашена — каза му Удроу.

— От какво? Та аз бях луд по нея.

— Добре де, беше уплашена от нещо.

Грег сякаш се отръска:

— Съжалявам — започна той. — Това все пак не е твой проблем. Моите извинения.

— Няма нищо.

Грег посочи към една кооперация на няколко крачки от тях. — Това е сградата на Джоан — обясни той. — Приятно прекарване.

И си тръгна.

Донякъде изненадан, Уди влезе във входа. Скоро обаче забрави за емоционалния живот на някогашния си съученик и започна да мисли за своя емоционален живот. Джоан наистина ли го харесваше? Можеше и да не го целуне тази вечер, но пък той можеше да я покани на среща. Кооперацията беше скромна, без портиер или иконом. Списъкът във входа показваше, че Рузрок живее заедно със Стюарт и Фишър, вероятно още две момичета. Уди се качи на асансьора. Усети се, че е с празни ръце — трябваше да донесе бонбони или цветя. Замисли се дали да се върне и да купи нещо, но реши, че ще прекали с добрите маниери. Натисна звънеца. Момиче в началото на двадесетте си години отвори вратата.

Уди каза:

— Добър вечер, аз съм…

— Влизай — покани го тя, без да чака за името му. — Питиетата са в кухнята, а храната е на масата във всекидневната, ако е останало нещо. После се обърна — явно решила, че го е посрещнала достатъчно любезно. Малкият апартамент бе изпълнен с хора, които пиеха, пушеха говореха на висок глас над шума на грамофона. Джоан бе казала „няколко приятели“ и Уди си представяше как осем или десет млади хора са насядали около масата за кафе и обсъждат кризата в Европа. Беше разочарован — тъпканицата нямаше да му даде голяма възможност да покаже на домакинята колко е пораснал. Огледа се за нея. Беше по-висок от повечето хора и можеше да вижда над главите им. Не я видя. Запроправя си път през тълпата за да я търси. Промъкваше се и едно едрогърдесто момиче с хубави тъмни очи го заговори: — Хей, високият, здрасти. Аз съм Даяна Тавернер. Ти как се казваш?

— Търся Джоан — отвърна той.

Тя сви рамене:

— Пожелавам ти късмет.

И се обърна.

Той се добра до кухнята. Шумът леко намаля. Джоан беше неоткриваема, но Уди реши да си вземе питие, докато е там. Широкоплещест мъж на около тридесет години друсаше шейкъра за коктейли. Добре облечен — в светлокафяв костюм, светлосиня риза и тъмносиня вратовръзка; явно не беше барман, а се държеше като домакин. — Уискито е там — обясни той на друг гостенин. — Сипете си. Правя мартини за тези, които са заинтересувани.

Уди попита:

— Да имате бърбън?

— Ето — мъжът му подаде шишето. — Аз съм Бексфорт Рос.

— Уди Дюър — и той намери чаша и си сипа.

— Ледът е в оная съдинка — обясни Бексфорт. — Откъде си, Уди?

— Карам стаж в сената. А ти?

— Работя в Държавния департамент. Завеждам отдела за Италия.

Рос започна да подава мартинита.

„Явно е някоя изгряваща звезда“, каза си Уди. Мъжът бе толкова самоуверен, че дразнеше.

— Търсех Джоан.

— А, тя е някъде наоколо. Откъде я познаваш?

Уди прецени, че тук може да покаже истинско превъзходство. — О, ние сме стари приятели — небрежно произнесе той. — Всъщност, познаваме се цял живот. Отраснахме заедно в Бъфало. А ти? Бексфорт опъна дълга глътка от мартинито и въздъхна доволно, после изгледа Уди внимателно. — Не познавам Джоан толкова отдавна като теб — започна той. — Но мисля, че я познавам по-добре.

— В смисъл?

— Смятам да се женя за нея.

Сякаш някой зашлеви Удроу Дюър през лицето.

— Да се жениш за нея?

— Да. Не е ли чудесно?

Уди не можеше да скрие смущението си.

— Тя знае ли това?

Бексфорт се засмя и снизходително го потупа по рамото. — Разбира се, че знае, и е съгласна. Аз съм най-щастливият човек на света. Явно беше разбрал, че по-младият му събеседник е привлечен от Джоан. Самият Уди се почувства глупак.

1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)