Открадни си свят [bg]

— Кой е казал, че ще си идва? — попита Джаз.

— Да не си посмял да говориш така, ти плъзгав…

— Хайде, стига — прекъсна го Джаз. — Единственото, което трябва да направим, е да моделираме всичко това и да започнем отзад напред — слой след слой. Почакай — лицето му се промени. Беше забелязал нещо в далечината, нещо, което не трябваше да е там.

— Какво има?

— Погледни сам. Напрегни се малко де. Не виждаш ли? Някакъв човек.

В първия момент Анно не забеляза нищо. Сетне го различи — след като Джаз насочи светлината от прожектора натам. Беше човешка фигура — разпъната върху скалата.

Джаз вече беше дръпнал интеркома и, разговаряше с някого. Анно включи пулта за управление, издигна малко люлката и я завъртя, насочвайки я към новата цел.

— Пипнахме я — рече Джаз, докато настройваше екрана.

— Това тя ли е? А?

— Тя е. Да знаеш, че е тя. — Увеличение!

— Какво прави там?

Жената се беше прилепила към изолационната броеница на комина, на височина четирийсет метра. Беше закачила здрава, жълтеникава кука в ръба на аналогова плоча и се полюшваше, разперила крака и стиснала втора подобна кука. Куката се блъсна и отскочи. Жената продължаваше да се люшка напред-назад. Всеки път, когато достигаше стената, се разнасяше метално стържене и разперените й ръце, както и косите й, се озаряваха от блясъка на искри.

— Пипнахме я!

— Внимавай, май си тръгва…

Жената погледна бързо през рамо и внезапно изчезна. Тя се люшна надолу по стената в главозамайващ зигзаг, влетя с главата напред в отвора на една вентилационна шахта и се изгуби от погледите им. Не остана нищо, освен драскотините по стената и сипещите се надолу фолиеви късчета от наранената изолация, както и мирисът на изгоряло.

Но също и изображението й върху записа. Съвсем кратко филмче. „Набегът в Хипокампус“. Точно 72,22 секунди. Тайнствената жена се движеше толкова бързо, че със сигурност използваше екзоскелет или действаше в своя собствена капсула от времепротичане, Но при забавено проиграване на записа се виждаше съвсем ясно какво върши. Преди Анно и Джаз да се появят и да я подплашат, тайнствената двойничка на капитана се бе опитвала да постави байпас на цял един сектор от Инфериор Прецентпрал.

— ОРБИТАЛНИ СПОМЕНИ — съобщи им Алис, след като провери какво се съдържа в региона. — ПЕЙЗАЖИ ОТ ЗЕМЯТА. НИЩО СЪЩЕСТВЕНО.

Джаз и Анно се спогледаха.

— Трябва да им кажем — подметна единият от тях.

Те копираха записа и го предадоха до всички оцелели програми, разпространявайки новината. Веспанците продължиха този процес отвъд пределите на видеомрежата. С рогове и тамтами вестта тръгна да дири изгубените и отделените от обществото. Тя търсеше професор Ксавир, за да го уведоми, че целта на многомесечните му усилия е била забелязана!