![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
Известно време зад стената всичко оставаше тихо, а след това грамадата на подвижния мост внезапно трепна и безшумно заплува надолу като облак. Не скърцаха вериги, не скрибуцаше барабан - мостът се спускаше беззвучно, като на сън.
Пред погледите им се откриха огромните порти. Направени от цяла исполинска канара, те изглеждаха не като преграждащ пътя камък, напротив, приличаха на тайнствен проход в непозната нощ, повърхността беше като тъмно езеро, в което може да се гмурнеш със засилка.
Гигантските каменни крила също толкова неправдоподобно тихо се отвориха. В тъмнината се губеше широк и пуст коридор. Поканата беше недвусмислена и те стъпиха на моста.
Някъде зад тях през вечерния мрак се промъкваше отряд орки и ангмарци. Отон избра тридесет доброволци, хазгите получиха заповед, ако нещо се случи да ги подкрепят със стрели. Истерлингите съставиха общия резерв... Но хобитът, вървейки по тесния мост над пропастта, от ясно по ясно чувстваше внимателни погледи, следящи за всяко движение по равнината, зорки погледи, от които не може да се скрие нищо. Сега, сега, още няколко десетки крачки - и Крепостта ще отговори на посегналите към покоя й, и нощта ще се превърне в ден, но засега бастионите и оставаха тихи и безмълвни, вратите широко отворени. Чакаха ги.
Те минаха моста и се озоваха на просторна площадка. Крилата, разтворили се настрани, изчезнаха в тайни ниши в стената, тъмният проход пред тях завиваше надясно. И нямаше нито една жива душа.
Фолко хвърли бърз поглед към Отон. Изглеждаше, че предводителят се поколеба, но само за един кратък миг. Той спокойно развърза връзките на наметалото си, хвърли сивата тъкан до стената и спокойно седна, без да повече показва нито учудване, нито съмнения. Той даваше на стопаните да разберат, че няма намерение да влиза в дълбините на твърдината им.
А трийсетте воини на Отон вече бяха близо до безгрижно разтворените порти. Но нима биха могли те да се справят с цялата тази сила, която навярно бе спотаена зад тези стени, помисли си хобитът. Да, много хиляди хегски воини се криеха в долината, зад лагера им, също така готови за атака, но... знаейки хирда на джуджетата, можеше да се предположи, че за цялата тази хегска армия без Отоновата стотна биха стигнали седемдесет-осемдесет от стопаните на Подземията, а ако с Отон - около двеста, най-много триста.
В дъното на тунела се дочуха нечии стъпки. Отряд тежковъоръжени воини бързо вървеше към неканените гости и Фолко вия как се стегна Отон, след като чу едва доловимото почукване на подкованите ботуши и едва различимото подрънкване на добре изработените доспехи. Трепетната светлина на факлите падна върху полираните до блясък черни стени и иззад завоя се появиха двайсетина фигури, заковани в стомана от главата до петите.
Те бях забележимо по-високи от спътниците на Фолко, макар че доста отстъпваха по ръст на Отон. Но по ширина на раменете, дълбочина на гърдите и скритата в налетите мишци на ръцете и краката сила те оставяха далеч назад всички, видени от хобита раси, изключвайки само народа на Дървобрад - могъщите енти. Плътните шлемове с тесни процепи за очите скриваха лицата им, обичайните за Децата на Ауле бойни секири те обаче не държаха в ръце, а носеха мушнати в коланите. Настъпи мълчание.
Фолко с известно объркване гледаше Отон. Предводителят на отряда им се изправи, но стоеше мълчаливо и не се движеше.
Разнесе се топуркане, неразбираеми възклицания, тежко дишане. Това бяха запъхтените бягане воини от дружината на Отон. Трите десетки без пречки преодоляха откритото пространство и се строиха около командира си с вдигнати лъкове и копия.
- Ние дойдохме с мир! - бавно, с паузи каза предводителят на отряда. - Тук сме, за да разрешим вашия спор с обитателите на околните планини, които живеят тук много отдавна и имат някои обиди към вас. Не желаем да пролеем кръв, затова нека поговорим, има какво да си кажем едни на други. Може би ще можем и да търгуваме, там, откъдето сме дошли, се нуждаят от вашите изделия.
В отговор те не чуха нито звук. Строят заковани в броня джуджета не помръдна, те като че ли чакаха нещо. Неочаквано единият от стопаните бавно и все така мълчаливо вдигна ръка, посочвайки хобита, и Фолко разбра, че те чакат от него Думата.