![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
„Те всичко са видели предварително - преминаха в мозъка му стремителни мисли. - Те нямат работа с Отон, те имат работа само с нас тримата, защото джуджетата, както и да го сучеш, все пак са им роднини, а аз... да не би заради острието на Отрина?"
Подбутван в гърба от невидима, но властна ръка, хобитът направи крачка към мълчаливата редица, чувайки, как сподавено изхърка зад раменете му Отон - от учудване сигурно - и тихо, бързо, така че думите му да ги разберат само своите, произнесе Първата Дума.
И в същата секунда околностите се огласиха от нечий мощен дълбок и нисък бас, който се обърна към Отон:
-Предай на онези воини от горните племена, които се крият сега зад твоята сила и храброст, че ние нямаме какво да делим с тях, няма да пипнем местата които те обитават. Тази крепост ще си остане единствена. А сега си върви! Мислиш, че не чувстваме Талисмана на Мрака до тялото ти? Мислиш, че не помним силата, която е родствена с него? Затова няма за какво да говорим с теб. Ти си смел и се застъпваш за онези, които са те молили за помощ -върви си с мир. Но не заставай на пътя на нашия народ! Върви си! Ние нямаме работа със вашия свят. Ние с никого не враждуваме и на никого не помагаме, върви си!
-Ти и всичките ти воини все едно не можете да ни победите! — добави друг глас. - Огледай се!
Всички неволно обърнаха глави. И - о чудо! - на равнината стана светло като ден. В тъмното до този миг небе със съскане горяха десетки издигнали се над бастионите огнени бели кълба, пламтящи ярко като малки слънца. Светлина озари приготвилата се за атака хегска армията, а от разтворили се огромни каверни в околните стръмнини отмерено и тежко стъпваха по полегатите склонове излизаше войска - не десетки, не стотици – хиляди. Хиляди стрелци и мечоносци, копиеносци и щитоносци, воини с прашки и още някакви други, неясни, носещи огромни тъмни предмети, напомнящи големи гърнета. И цялата тази грамада със зловещо мълчание разгръщаше боен строй, готова да посрещне всеки удар като непоколебима скала, в която напразно ще се разбият и най-яростните усилия на всяка буря.
-Не дойдох, за да ви заплашвам - без да се смути с достойнство отговори Отон. - И също така не се страхувам от вашите заплахи. Но защо да не живеем в мир, вие и моите племена? Вие не се месите в делата на горния свят - прекрасно, тогава не ви ли е все едно на чия страна съм? Вие се стремите към мир с околните области - ще го получите. И нима не бихте искали да обмените вашите несравними изделия, да кажем, за добра бира, тънко брашно, прозрачно и ароматно масло? Не ви предлагам злато, знам, че го имате стотици пъти повече, отколкото всички земни крале взети заедно. Но златото не се сипва в чиния! Защо да не обсъдим това?
-От чие име говориш? - последва въпрос, зададен отново от ниския бас. - Ти крал ли си? Властелин? Имаш ли собствен народ?
-Не! - отговори прямо Отон. - Но аз говоря от името на Свободната Област, която е между Горите Ча и Пустата планина, на запад от тези места. Пътят не е близък, затова пък всички земи, които ни разделят, са съюзници на моя Повелител. Утъпкан път минава между вратите на моя град и вашата велика крепост. Защо да не направим така, че по нея в двете посоки да се движат търговски кервани, носейки полза и на нас, и на вас? Мирът ще дойде в околните планини, народът на хегите ще забрави обидите... Нима не се стремите към това?
-Не ти е дадено да знаеш, човече, към какво се стремим ние! - прогърмя отговорът. - Но ще обмислим думите ти. Не обичаме да бързаме, а затова ела за отговор след две луни на това място и надуй рога! Тогава ще научиш отговора ни! А сега върви! Тези три джуджета ще се присъединят към теб на сутринта. Върви!
-Никъде няма да тръгна без спътниците си! -рязко се хвана за меча Отон.
-Ние няма да им причиним зло, не се безпокой -като че ли с усмивка отговори невидимият събеседник. - И запомни, горди предводителю, че си жив само защото един от тях произнесе това, което трябваше.
Отон със скърцане на зъби вкара меча обратно в ножницата.
-Върви, върви! - отново се разнесе от чертога. - С тези тримата ние ще говорим по-дълго. Те са ни сродници. И отново повтарям: ако не бяха думите на единия от тях, ти вече да си се простил с живота, надменни! Бъди му благодарен, ако си способен да изпитваш подобни чувства!
Фолко бързо се обърна към Отон.
-Нима, полуръсте...? - проговори тихо предводителя. - Наистина, на Господаря му е необходим такъв водач, като теб... Ще ви чакам три дни. Ако не се върнете - ще щурмувам! Няма да изоставя другарите си в беда!