Изтръгнати от корен [bg]

Ослепителната светлина намаля и видях как Соля прелита пред стълбите и се размазва в стената като мокър парцал. Изтичахме при него и го намерихме залепен до отсрещната страна, неподвижен, с отворени, замъглени очи; от носа и устата му шуртеше кръв, а по гърдите му имаше плитки, кървави резки.

Това, което изпълзя от коридора към „Чаровников“, изпълни почти цялото пространство от пода до тавана. Приличаше не толкова на звяр, колкото на ужасяващо струпване на части: глава на чудовищно куче, огромно око по средата на челото му, муцуна, пълна с назъбени остриета — по-скоро ножове, отколкото зъби. От издутото му тяло стърчаха шест мускулести крака с лъвски нокти и цялото беше бронирано с люспи като змия. Втурна се с рев срещу нас толкова бързо, че през ум не ми мина да помръдна; Каша ме сграбчи и издърпа нагоре по стълбите. Съществото се сви надве и изви шия към стълбището; щракаше със зъби, хапеше и виеше, а от устата му се изливаше зелена пяна. „Полжит!“, извиках аз, като го ударих по главата. То изврещя и се върна назад в коридора, подгонено от огъня, който се спусна от стълбите и изгори муцуната му.

В хълбока му със силен, месест звук се забиха две тежки стрели. То се извърна назад и изръмжа. Марек хвърли арбалета си; ужасеният млад адютант до него беше свалил едно копие от стената и сега го стискаше, гледайки с отворена уста чудовището; едва се сети да го пусне, когато Марек го грабна от ръцете му.

— Повикай стражата! — изкрещя принцът; момчето трепна и се затича. Марек заби копието в главата на чудовището.

Зад него странно зееха отворените вратите на една зала; белите и черните каменни плочи на пода й бяха опръскани с кръв и трима мъже лежаха мъртви — благородници с разкъсани дрехи. Изпод масата гледаше пребледнялото, уплашено лице на старец: кралският писар. По-нататък в коридора лежаха още двама мъртви стражи, като че ли чудовището беше изскочило от вътрешностите на двореца и бе разбивало врати, за да стигне до хората вътре.

Или да стигне до един определен човек: то изръмжа срещу копието, но вместо да се нахвърли върху Марек, обърна тежката си глава с оголени зъби право срещу Соля. Замаяните му очи още гледаха към тавана, а пръстите му бавно дращеха по каменния под, сякаш се опитваше да се вкопчи в света около себе си.

Преди съществото да успее да го връхлети, Каша прелетя с огромен скок през стълбите; удари се в стената, но веднага се изправи. Грабна друго копие от стената и го заби в муцуната му. Чудовищното куче щракна със зъби върху дръжката на меча, после изрева: Марек беше забил копието си в бута му. Чу се тропот на ботуши и викове; дотичаха още войници, а камбаните на катедралата забиха предупредително — пажът беше вдигнал тревога.

Видях всичко това и по-късно знаех, че тези неща са се случили, но не чувствах как се случват в момента. Усещах само парещия, вонящ дъх на чудовището и кръвта, подскоците на сърцето си и съзнанието, че трябва да направя нещо. Звярът изрева и се обърна срещу Каша и Соля. Аз се изправих на стълбите. Камбаните продължаваха да бият. Чувах ги някъде над главата си, от високия прозорец, през който се виждаше част от небето и ярката, перлено сива мараня на облачен летен ден.