Драконите на сломеното слънце [bg]

Направиха лагер и за голямо удивление на кендера, дори запалиха огън — нещо, което рицарят строго беше забранявал, твърдейки, че биха се изложили на голяма опасност.

„Предполагам, това означава, че след като сме навлезли в Квалинести, вече сме в безопасност — каза сам на себе си Тас, понеже все още не му бяха свалили превръзката. — Чудя се защо ли спряхме, обаче? Навярно не знае колко сме близо.“

Джерард изпържи малко осолено свинско. Ароматът на месото изпълни цялата гора. Махна и превръзката от устата му, за да може кендерът да се нахрани, за което моментално съжали.

— Как откраднах артефакта? — попита развълнувано Тас. — Толкова е вълнуващо. Никога досега не бях открадвал каквото и да било, нали разбираш. Кражбата е много лошо нещо. Но мисля, че в този случай не е проблем, понеже мрачните рицари са зли хора. В кой хан се е случило? Има доста по пътя за Палантас. Да не е „Мръсната патица“? Страхотно местенце. Всеки се отбива. Или може би „Лисицата и Еднорога“? Там не харесват много кендерите, така че сигурно не.

Тасълхоф продължи да бърбори все в този дух, но така и не успяваше да накара рицаря да отговори на неизброимите му въпроси. Естествено, това не беше от голямо значение за него, защото и сам беше напълно способен да направи възстановка на целия инцидент. По времето, когато приключиха с яденето и Джерард отиде да измие тигана и дървените паници в близкия поток, безстрашният кендер беше откраднал не един, а цяла дузина невероятни магически артефакти — направо под носа на шестима Рицари на Бодила, които пък го бяха заплашили с шест могъщи заклинания, за щастие блокирани от умелия удар с хупак на Тас.

— И сигурно точно тогава съм получил магнезия — заключи той. — Някой от рицарите ме е праснал по темето. Останал съм в безсъзнание в продължение на няколко дни. Само че не — добави разочаровано, — не може да е вярно, понеже иначе нямаше да успея да избягам. — Потъна в доста дълъг и усилен размисъл. — Сетих се — заяви най-накрая и отправи триумфиращ поглед към Джерард. — Ти си ме ударил по главата, когато си ме арестувал!

— Не ме изкушавай — предупреди го рицарят. — А сега млъквай и се опитай да поспиш. — Той разстели одеялото си близо до превърналия се в купчина тлеещи въглени огън. Зави се и обърна гръб на кендера.

Тасълхоф също се изтегна в постелята си и отправи поглед към звездите. Тази нощ сънят нямаше да дойде лесно.

Беше твърде зает отново да преживява своя живот като Бича на Ансалон, Напастта на Моргаш, Разбойникът от Торбардин. В своите очи кендерът постепенно се издигаше до ранга на откачен тип, с който е най-добре да внимаваш. Жените припадаха в присъствието му, яки мъже пребледняваха като платно, само като чуеха името му. Не беше много сигурен какво се включва в пребледняването, но пък беше чувал, че яките мъже пребледняват, когато са изправени лице в лице с ужасен противник, а това достатъчно добре се вписваше в картинката. Вече си представяше съвсем ясно как пристига в града само за да открие, че всички жени са припаднали във ведрата си за пране, а яките мъже пребледняват наляво и надясно, когато чу шум. Лекичко прошумоляване, изпукало клонче, нищо повече.