Зовът на барабана [bg]

— Ти ли… — започнах, но той сложи пръст на устните си и наклони глава към вратата. След миг чух стъпки, които острият му слух вече беше доловил.

Влезе сержантът, не писарят му. Беше се изпотил обилно, струйки пот се стичаха по лицето му изпод перуката и имаше нездравия цвят на пресен телешки дроб.

Погледна към празното писалище и изсумтя гърлено. Усетих тръпка на съчувствие към липсващия чиновник. Сержантът помете всичко от писалището и документите се пръснаха по пода.

Грабна мастилницата и лист хартия от купчината и ги стовари на писалището.

— Пиши — нареди той. — Къде я намери и какво се случи. — Бутна опърпаното паче перо към Джейми. — Подпиши и сложи дата.

Джейми се втренчи в него с присвити очи, но не посегна към перото. Усетих, че стомахът ми се свива.

Джейми беше левичар, но се беше научил насила да пише с дясната ръка, а тя беше осакатена. За него писането беше бавно и мъчително занимание, след което листата бяха покрити с петна от мастило и пот, а и той не беше в по-добро състояние. Нямаше сила на земята, която да го накара да се унижи така пред сержанта.

— Пиши, казах — процеди сержантът през зъби.

Джейми присви очи още повече, но преди да каже нещо, аз посегнах към перото и го взех от ръката на сержанта.

— Аз бях там, нека аз го напиша.

Джейми стисна ръката ми, преди да съм го натопила в мастилницата. Грабна перото от пръстите ми и го хвърли в средата на писалището.

— Писарят ти да ме намери по-късно, в дома на леля ми — каза той на Мърчисън. — Идвай, Клеър.

Без да чака отговор от сержанта, той ме стисна за лакътя и буквално ме издърпа от стола. Озовахме се навън, преди да осъзная какво става. Каруцата още беше под дървото, но вече празна.