Зовът на барабана [bg]

Три дни не са много време, но с помощта на Майърс и Федра успях да приключа с приготовленията и дори ми останаха няколко свободни часа. Имах малко пътническо сандъче с лекарства и инструменти, а дисагите бяха натъпкани с храна, одеяла и съдове. Единственият малък проблем, който оставаше да се уреди, беше облеклото ни.

Кръстосах отново дългите копринени ивици през гърдите си, вързах краищата на панделка и проверих резултата в огледалото.

Не беше зле. Протегнах ръце и разклатих торс наляво-надясно, пробно. Да, щеше да свърши работа. Вероятно можех да ги прекарам още веднъж около гърдите си, преди да ги завържа…

— Какво точно правиш, сасенак? И какво, за бога, си облякла? — Джейми, скръстил ръце, се беше облегнал на вратата и ме наблюдаваше с извити вежди.

— Ами импровизиран сутиен — казах с достойнство. — Не смятам да яздя през планините с рокля, а щом няма да съм с корсет, не ми се ще гърдите ми да подскачат нагоре-надолу. Много е неудобно.

— Вероятно. — Той влезе в стаята и ме обиколи на предпазлива дистанция, като се взираше с интерес в долните ми крайници. — А това какво е?

— Харесва ли ти? — Сложих ръце на бедрата си, обути в панталоните с връзки, които Федра беше ушила за мен, докато се смееше истерично. Бяха от мека еленска кожа, осигурена от един приятел на господин Майърс в Крос Крийк.

— Не — рече той направо. — Не можеш да се разхождаш с това… — Махна към панталоните, останал без думи.

— Панталони — казах аз. — И разбира се, че мога. В Бостън постоянно носех панталони. Много са практични.

Той ме погледна за миг. После много бавно, ме обиколи. И накрая рече зад мен.

— Носила си ги пред хората? — попита с изумление. — И те са те виждали?

— Да — сопнах се аз. — Както и повечето жени. Защо не?

— Защо не ли? — беше скандализиран. — Ами виждам формата на целия ти задник, за бога, и цепката между бузите!

— И аз виждам твоя — изтъкнах и се обърнах към него. — Гледам ти задника в бричовете всеки ден от месеци, но само от време на време тази гледка ме кара да предприемам неприлични действия спрямо твоята особа.

Устните му потрепнаха, не знаеше да се смее ли, или не. Аз се възползвах от нерешителността му, пристъпих напред, плъзнах ръце на кръста му и силно го стиснах за задника.

— Всъщност килтът ме кара да искам да те просна на пода и да те опустоша — казах му. — Но и с бричове не изглеждаш никак зле.

Тогава той наистина се засмя, наведе се и ме целуна дълго, ръцете му внимателно се спуснаха по задника ми, приятно опакован в еленова кожа. Той го стисна леко и аз се притиснах към него.

— Свали ги — каза, когато си пое дъх.

— Но аз…

— Свали ги — повтори твърдо. Пристъпи напред и разхлаби връзките на кръста ми. — Можеш да ги обуеш пак след това, сасенак, но ако ще има опустошаване, аз ще го направя.