Синовете на Спарта [bg]

— Това беше триумф, а не малка победа — извика той на всички. — Вече никога няма да бъдем толкова уязвими. — Погледна назад към труповете край реката, после към хълмовете пред тях, които се издигаха в далечината. Персия обхващаше половината свят, но той се закле, че ще излязат от нея.

Даде заповед на карето да продължи напред пред погледа на вбесения враг, който продължаваше да се тълпи на другия бряг. Нямаха време да напълнят меховете с вода, тъй като противниковите стрелци само чакаха подобен опит. Затова поеха напред с пресъхнали уста през земя, на която тук-там се виждаше зеленина. Вървяха цял ден и когато останалите персийски конници най-сетне ги застигнаха, успяха да ги задържат на разстояние с помощта на новите си коне и метателни копия.

Когато слънцето отново увисна над хоризонта, бяха изгубили усещането за възбуда от сутринта. Гладът и жаждата бяха най-големите им проблеми, макар че изглеждаше, че ще намерят подслон за нощта. Съгледвачите бяха съобщили за изоставен град, до който можеха да се доберат. От часове гледаха как стените растат пред тях, докато най-сетне стигнаха до тях и влязоха през една отдавна разрушена част, превърнала се в купчина камъни.

Улиците тънеха в прах и никъде не се виждаха признаци на живот. Градът беше огромен и неестествено притихнал; по стените лазеха дългоопашати гущери, които се разбягваха уплашени. Всички, които можеха да ловуват, се пръснаха на групи из града, за да уловят всичко, което намерят. Една група попадна на леопард и един човек пострада сериозно, преди да успеят да прободат животното. Други уловиха гълъби и тракането на камъните отекваше по улиците — прашкарите продължаваха да се упражняват, твърдо решени да се превърнат в заплахата, на която само се бяха престрували досега.

Ксенофонт откри на един площад голяма пирамида, извисяваща се на почти шейсет крачки. Не видя вход и не можеше да си обясни съществуването й на това място. Един капитан му даде нещо като стъклена леща във формата на рибешко око, което бе намерил в прахта на улицата. В някои сгради имаше запазени кости и парчета от бронзови доспехи, защитавали някой древен воин. Всичко показваше, че някъде в миналото, преди незнайно колко столетия, градът е бил сполетян от катастрофа.

Гърците бяха заловили пленници при реката и бяха запазили няколко десетки живи, за да ги разпитат. Ксенофонт заповяда да убият първия като пример за останалите, след което ги разпитва цялата вечер, докато войниците му предаваха намерената храна на жените от лагера. Запалиха огньове от старо дърво, което беше толкова изсъхнало, че се разгаряше само от една искра от огнивото. Миризмата на печено изпълни устите им със слюнка и макар че не откриха вино, намериха глинени стомни, в които някога бе имало вино, както и кладенец с чиста вода. При смесването на утайката с водата се получи напитка, която беше горе-долу поносима и съдържаше някакъв намек за грозде.