Кръвта на боговете [bg]

- Това ти показа, че не съм някаква празноглава куртизанка, която можеш да загърбиш просто така. Аз съм римлянка, съ­пруже, с римски добродетели, и съм чудесна готвачка. Така че можеш да ми довериш мислите си и всичко останало. Току-що се беше отнесъл някъде много далеч.

- Мислех си за Юлий - призна той.

Тя кимна и седна на дървото до него.

Така и предполагах. Винаги имаш това изражение, когато си мислиш за него. Тъжно най-вече.

- Е, виждал съм тъжни неща - рече той. - И изгубих голяма част от живота си в търсене на правия път, по който да тръгна.

Махна към легионите, разположени на лагер около тях в про­дължение на цели мили. - Надявам се вече да съм го намерил. Искам да се върна в Рим, Порция. Макар и да обичам тази стра­на, тя не е мой дом. Искам отново да стъпя на форума, може би да служа като консул известно време.

- И аз бих го искала за теб, не за себе си, съпруже. Щаст­лива съм, където и да си. Достатъчно си богат, за да живееш охолно, хората те уважават и обичат. - Тя се поколеба. Не беше сигурна докъде може да стигне със спора, който бяха водили неведнъж. Не искам да те изгубя. Знаеш, че ще умра още съ­щия ден.

Брут я прегърна. Изглеждаше дребничка до него. Усети то­плината на тялото й през тънкия плат и долови аромата на ко­сите й.

- Ти си малко луда, да знаеш - промърмори той. - Но въпреки това те обичам. И няма да ме изгубиш, Порция. Аз свалих тира­нин, а не цар. Нима трябва да подгъвам коляно пред някакво си момче, нарекло се със същото име? Познавах истинския Цезар. Октавиан няма право на това име. Абсолютно никакво право.

Порция вдигна ръце и докосна лицето му. Дланите й бяха изненадващо хладни.

- Не можеш да поправиш онова, което е счупено, любов моя. Не можеш да оправиш целия свят. Мисля, че от всички други ти си направиЛ най-много и си бил нараняван предостатъчно през живота си. Нима е толкова ужасно сега да се наслажда­ваш на плодовете на труда си? Робите да ти бъдат подръка и да се наслаждаваш на добрата храна и лятото? Да прекараш тези години с мен в някоя хубава вила край морето? Баща ми има едно великолепно място в Херкулан. Всеки ден пише писма и управлява имотите си. Нима това е срамно? Не мисля.

Той я погледна. Не можеше да се каже, че тя не разбира как­во го кара да продължава напред. Беше споделил е нея всичко за миналото си - както провалите, така и триумфите. Тя се бе омъжила за него с пълното съзнание кой е той и кой иска да стане, но това не й пречеше да настоява за мир и оттегляне от активния живот. Брут можеше само да съжалява, че синът им беше умрял така рано. Отглеждането на едно момче можеше да отклони вниманието й от съпруга й. Но след това тя не беше за­бременяла отново, сякаш утробата й бе умряла заедно с детето. Мисълта за гова го разстрои и той поклати глава.

- Не съм стар като баща ти. Порция, поне засега. Предстои ми още една битка. Ако не я проведа или ако изгубим, ще каз­ват за мен само, че съм убиец, а не освободител на Рим. Ще говорят за Марк Брут като за долен предател и ще пишат исто­рията така, както им изнася. Виждал съм да се прави и преди, Порция. Няма да им позволя да го сторят и с мен. Не мога да им позволя да го сторят! Хвана китките й и свали ръцете й на гърдите си, върху сърцето.