В здрача на вторник [bg]

Докато слизаше на долния етаж, Фрида чу пискливия смях на Оливия, идващ от дневната, и спокойния глас на Хари. Когато стигна до антрето, вратата се отвори.

— Засега приключихме — каза Хари оживено. — Мисля, че постигнахме известен напредък.

— Чудесно. — Тя се обърна към Оливия. — Клои е горе в стаята си.

— Така ли? Това дете е истинска загадка!

— Тя има нужда от хубава вечеря.

— Кирън се занимава с готвенето.

— Тогава да сготви за трима. И й обърни нужното внимание.

Оливия направи гримаса към Хари.

— Виждаш ли колко е опасна?

Хари облече палтото си.

— Тръгваш ли си? — попита той Фрида.

— Да. Можем да излезем заедно. Довиждане, Оливия — добави тя, прекъсвайки я по средата на някакво възклицание.

Двамата тръгнаха мълчаливо надолу по улицата и когато стигнаха до булеварда, Фрида каза:

— Тук наблизо има хубав бар.

Хари поръча чаша червено вино за себе си, а за Фрида джинджифилова бира, след което седнаха на една маса в ъгъла.

— Добре ли си? — попита я той.

— Тези семейни неуредици… — въздъхна Фрида.

— Мога да си представя колко те натоварват.

— Опасявам се, че финансовите й дела са в плачевно състояние.

— Виждал съм и по-лошо. Но не за това исках да поговорим.

— Слушам те.

— Непрекъснато мисля за теб. — Той вдигна предупредително длан, преди тя да успее да го прекъсне. — Но сега не искам да говоря за чувствата си. Не искам да те притискам по никакъв начин. Мисля си през какви изпитания преминаваш напоследък. Имам впечатлението, че трудно споделяш проблемите си, но знам също, че не ти е лесно заради всичко, случващо се около теб. Ти, разбира се, храбро понасяш неприятностите, но аз бих желал да ти помогна по някакъв начин. Дори и ако само ме потърсиш като приятел, с когото да споделиш тревогите си. — Той се облегна назад и прокара ръка по челото си с жест на самоирония. — Всъщност много рядко ми се случва да изрека повече от едно изречение, без да кажа нещо подигравателно.