Измамна светлина [bg]

— Имате ли жетон на начинаещия? — поинтересува се Гамаш.

— Моля?

— Жетон на начинаещия от Организацията на анонимните алкохолици. Боб ми каза, че всеки си взема един. Вие имате ли?

Сюзан кимна.

— Може ли да го видя?

— Сега се сетих, подарих го.

Мъжете се вторачиха в нея и тя се изчерви.

— На кого? — попита Гамаш.

Художничката се поколеба.

— На кого? — настоя Бовоар и се наведе към нея.

— Не знам, не мога да мисля в момента.

— Всъщност не можете да измислите поредната лъжа. Ние искаме истината. Веднага — отсече младият детектив.

— Къде е вашият жетон на начинаещия? — изрече Гамаш.

— Не знам. Дадох го на свой довереник още преди години. Честа практика е.

Ала главният инспектор смяташе, че жетонът е съвсем наблизо. Подозираше, че е попаднал в торбичка за веществени доказателства, след като е бил заровен в пръстта до мъртвото тяло на Лилиан. Подозираше, че Сюзан Коутс е пристигнала в Трите бора по няколко причини. За да открие изчезналия жетон. За да провери как върви разследването. И за да се опита да го обърка, може би.

Но със сигурност не и за да им каже истината.

Питър крачеше по черния път, когато забеляза семейната им кола, паркирана малко накриво върху затревената крайпътна ивица.

Клара си беше у дома.

Бе седял цял следобед в англиканската църква "Свети Тома" и бе повтарял молитвите от детските си спомени, които общо взето се свеждаха до "Отче наш", вечерната молитва, "Благослови, Отче, тази храна" и "Вечернята", но после се сети, че последната бе на Кристофър Робин, а не на някой от апостолите.

Седя мълчаливо. И се моли. Дори изпя нещо от книгата с химните.

Заболя го задникът и не се почувства нито радостен, нито тържествуващ.

Затова си тръгна. Ако бог се намираше в "Свети Тома", значи се криеше от Питър.

Бог и Клара го избягваха. Според всеобщите стандарти днес не беше добър ден. Макар че, докато вървеше през селото, му хрумна, че Лилиан с радост би разменила мястото си с него. Имаше и по-лоши неща от това да не срещнеш своя създател. Да го срещнеш, например.

Щом приближи дома си, забеляза Дени Фортен, който тъкмо си тръгваше. Махнаха си за поздрав и художникът продължи по алеята.

Откри жена си в кухнята, вторачена в стената, с гръб към него.

— Току-що видях Фортен — каза Питър. — Какво искаше?

Клара се обърна и усмивката му замръзна.

— Какво има? Какво се е случило?

— Направих нещо ужасно — отвърна тя. — Трябва да говоря с Мирна.

Заобиколи го и се запъти към вратата.

— Не, чакай, Клара. Говори с мен. На мен кажи.

— Видяхте ли лицето й? — попита Бовоар, като подтичваше след Гамаш.

Инспекторите крачеха през затревения площад, след като оставиха Сюзан на верандата. В неподвижния люлеещ се стол. С акварела в скута й — пищната градина на Габри, смачкана и съсипана. От собствената й ръка. Разрушена от ръката, която я бе създала.