Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
Пътуването продължи не повече от пет минути. Бяха оставени в един закрит пръстен, който опасваше земното поселище изцяло. Когато разузнавачите на „Пинта“ излязоха от метрото, безтегловността, в която живееха, откак бяха напуснали Земята, беше изчезнала. Гравитацията беше приблизително нормална.
— Атмосферата в пръстена, включително и тази в Ню Идън, е точно като на родната ви планета — каза биотът Линкълн. — Не е същото в района отдясно на нас, извън стените, които защитават вашето поселище.
Пръстенът около Ню Идън беше слабо осветен, ето защо колонистите присвиха очи от ярката слънчева светлина, която ги посрещна при отварянето на огромната порта. Те влязоха в своя нов свят. По време на краткия път до близката влакова гара носеха космическите си шлемове в ръце. Минаваха покрай празни сгради, наредени от двете страни на пътеката — малки конструкции, които можеха да бъдат къщи или магазини. Имаше и една по-голяма („Това ще е начално училище“ — информира ги Бенита) точно срещу самата гара.
Когато пристигнаха, ги чакаше влак. Лъскавата железница с меки и удобни седалки и електронно табло, на което постоянно излизаше моментната информация, препусна към центъра на Ню Идън, където според хуманоида Линкълн щяха да получат „подробни“ сведения. Най-напред влакът профуча покрай бреговете на красиво езеро с вода като кристал („Езерото Шекспир“ — каза Бенита), после зави наляво и се отдалечи от светлосивите стени, които обграждаха колонията. Към края на пътуването отдясно на влака гледката на една гола планина доминираше над цялата местност.
По време на пътуването целият контингент от „Пинта“ беше много мълчалив. В интерес на истината, всички бяха напълно потресени. Дори живото въображение на Кенджи Уатанабе никога не си бе представяло нещо подобно. Беше много по-мащабно, много по-величествено от това, което бяха предполагали.
Окончателно ги довърши централният град, където проектантите на Ню Идън бяха разположили всички най-големи сгради. Хората стояха онемели и зяпаха внушителния брой масивни и впечатляващи здания, които оформяха сърцевината на колонията. Пустотата им само засилваше нереалността на цялото преживяване. Кенджи Уатанабе и Макс Пъкет влязоха последни в постройката, където щеше да се състои инструктажът.
— Какво ще кажеш? — запита Кенджи, когато двамата застанаха на горния край на стълбището на административната сграда и обхванаха с поглед зашеметяващия комплекс, който ги заобикаляше.
— Нямам думи — отвърна Макс със страхопочитание. — Това място не се поддава на описание. То е едновременно рай, Алисиният свят на чудесата и всички вълшебни приказки от детството ми, събрани на едно място. Непрекъснато се щипя, за да се убедя, че не сънувам.
— На екрана пред вас — започна хуманоидът Линкълн — виждате карта на Ню Идън. На всекиго от вас ще бъде раздаден комплект карти, включващи всички пътища и съоръжения в колонията. Ние се намираме тук, в Сентръл Сити, който беше проектиран като административен център на Ню Идън. Жилищните сгради заедно с магазините, малките канцеларии и училищата са разположени в четирите ъгъла на правоъгълника, който се огражда от външните стени. Тъй като имената на тези четири градчета ще бъдат определени от техните жители, днес ще говорим за тях като за североизточното, северозападното, югоизточното и югозападното. С това ние се придържаме към практиката, установена от по-раншните земни изследователи на РАМА. Те са приели края на РАМА, където е акостирал вашият, кораб, за северен…
Всяко едно от четирите населени места в Ню Идън е свързано с някаква географска особеност. Както вече бяхте осведомени, сладководното езеро в южния край на колонията се нарича Шекспир. По-голямата част от рибите, от флората й фауната, които сте донесли, ще обитават именно него, макар че някои от видовете може да са по-подходящи за живот в двете реки, които се спускат от планината Олимп и се вливат в езерото Шекспир — едната тук, от източната страна на колонията, а другата от запад — страната при Шеруудския лес…
Понастоящем склоновете на планината Олимп, територията на Шеруудския лес, а също така градските паркове и зелените пояси из колонията, са покрити с фина мрежа от газообменни съоръжения, ГОС, както ги наричаме ние. Тези мънички устройства имат една-единствена функция — да превръщат въглеродния двуокис в кислород. Те представляват механични растения в истинския смисъл на думата. Ще бъдат заместени от истинските растения, които сте донесли от Земята…