Гравитационна дъга [bg]

Слънцето, още не много високо, ще улови някоя птица за краищата на крилата и ще превърне перата в къдрици настърган лед. Застанал на своя миниатюрен балкон Слотроп трака със зъби по множеството птици във висините, а от дъното на стаята топлината от електронагревателя едва достига отзад до краката му. Бяха го настанили нависоко в самостоятелна предна стая на бялата фасада с изглед към морето. Галопа Мъкър-Мафик и приятелят му Теди Блоут споделят стая в дъното на коридора. Слотроп напъхва обратно китки в рипсените маншети на анцуга, кръстосва ръце, наблюдава удивителното чуждестранно утро и как фантомите на диханието му проникват в него, усеща първата слънчева топлина, иска му се да запали първата цигара, и перверзно очаква денят му да започне с внезапен шум, първа ракета. Непрекъснато съзнава, че се намира в дирята на една голяма преместена на север война и че единствените експлозии тук ще бъдат от тапите на шампанско, моторите на лъскави „испано-суизи“392, и от време на време по някое друго любовно шляпване, да се надяваме… И никакъв Ландон? Никакъв Блиц? Ще може ли да свикне? Разбира се и тогава вече ще е станало време за връщане.

— Ето го, буден е. — Блоут в униформа пристъпва боязливо в стаята, захапал димяща лула, следван от Галопа в тъмносин костюм на тънко бяло райе. — На крак още с пукването на зората, несъмнено оглежда плажа за необвързани мадмоазели…

— Не можах да спя — Слотроп се прозява навътре към стаята, а зад него хвърчат осветени от слънцето птици.

— И ние също — от Галопа. — Сигурно ще минат години, докато се приспособим.

— Господи! — Тази сутрин Блоут наистина прекалява с фалшивия ентусиазъм, посочва театрално огромното легло, рухва върху него и започва да подскача енергично. — Изглежда са ги предупредили за теб, а Слотроп! Разкош! А нас шкартираха в някакво отдавна необитаемо стайче.

— Хей, какви си му ги разправял? — Слотроп шари наоколо за цигари. — Да не би да съм ви някакъв Ван Джонсън393, а?

— Само дето относно… — Галопа хвърля от балкона към него зеления пакет цигари „Крейвън“, — момичетата, разбираш нали…

— Англичаните са доста сдържани — обяснява Блоут, подскачайки на леглото за по-голяма нагледност.

— Що за откачени маниаци сте! — мърмори Слотроп и тръгва към персоналната тоалетна. — Нападнала ме е банда негодни за военна служба, ясно е… — Стои доволен, пикае, без да използва ръцете си, запалва цигара, ала нещо за Блоут го човърка. Не е ли той стар приятел на Галопа? Хвърля кибритената клечка в тоалетната, последва бързо съскане: все пак има нещо в начина, по който Блоут разговаря със Слотроп, снизходително? или може би нервно…

— Май очаквате да ви намирам момичета? — крещи той надвиквайки грохота на пуснатата вода. — Аз пък мислех, че още в минутата, когато прекосите Ламанша и стъпите на френска земя, всички вие ще се превърнете във Валентиновци394.