Игри за милиарди [bg]

Марти О'Нийл определи случилото се като тотална криза. До четвъртък сутринта успя да нарисува доста пълна скица на източника на всички неприятности — Мия Дженсън.

Неомъжена, родена и отраснала в Чикаго, най-малкото дете в семейството, с по-голяма сестра и трима по-големи братя, баща застрахователен брокер, майка домакиня. Всички деца бяха завършили колеж, но Мия беше безспорната звезда. В гимназията била отличничка, но като студентка по право в Харвард била направо блестяща. Нищо в детството и миналото й не подсказваше каквото и да било.

Но и нищо не обясняваше дори и бегло защо е изоставила обещаващата си доходна кариера заради мизерната заплата на държавен чиновник. О'Нийл инстинктивно съзнаваше, че тази мистерия е много съществен факт и трябва да бъде разнищена. Може би това беше най-важният въпрос.

Тя живееше в малка елегантна къща във Вашингтон, в приличен квартал със стари, скромни сгради срещу Американския университет. Беше платила за нея в брой. Никакви ипотеки, никакви дългове, само дебитна карта, чийто остатък педантично прехвърляше в спестовен влог всеки месец. Спестяванията й бяха достигнали около 700 хиляди и несъмнено бяха резултат на добрите й години в частната фирма. Живееше разумно и се обличаше скромно. При този външен вид можеше да се облича в дрипи и пак да кара мъжете да се обръщат. Нямаше скъпи навици — добри или лоши.

При нейния начин на живот и предвид факта, че се беше отказала доброволно от заплата от 400 хиляди годишно и гаранция, че сумата ще се удвои след няколко години, заради някакви си нещастни 36 хиляди годишно, Марти се съмняваше, че някой би могъл да я подкупи.

Реши да се обади на стар приятел от бившата си служба във ФБР, който сега работеше в отдела за проучване на хора, и той го свърза с колегата, който бе проверявал Мия, за да й дадат достъп до класифицирана информация. Откритото от агента обаче се оказа ужасно разочароващо.

Не се беше добрал до нищо интересно. Понякога тя излизаше с мъже, но нищо сериозно — нито сега, нито в миналото. Явно красотата, умът и самоувереността й плашеха повечето мераклии. Пиеше алкохол много умерено и нямаше никакви данни да е употребявала наркотици или да има други гадни пороци. Обичаше да тича. Беше католичка, макар и неособено набожна. Имаше много приятели, повечето от които говореха за нея само хубави неща — с едно поразително изключение — състудент от Харвард, който твърдеше, че била вманиачена лесбийка и феминистка, сексуално разочарована мъжкарана. Реалността сочеше друго и това твърдение беше игнорирано. Най-вероятно ставаше дума за отхвърлен и разочарован ухажор.