![Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/5/shadou-strijt-77-bg-download.jpg)
Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Спомни си видението, за което му беше разказал Пери Кайзър в бара на „Топърс“: „Разруха, всеки мисли за себе си. По-лошо. Всеки е срещу всеки… Убийства, самоубийства, навсякъде, денонощно, неумолимо“.
В момента, в който насочи вниманието си към Санчес, изкуствените очи, чифт пластмасови полусфери, изскочиха от орбитите си и се търкулнаха по бузите му. На мястото им не останаха празни дупки, а се появиха нови очи, целите сиви, с черен център като на нещото, което го беше ухапало. Ухапаният скоро щеше да започне да хапе.
— Отдръпни се — нареди Хоукс на доктор Игнис. — Не можем да позволим да му се случи това.
Кърби Игнис се отмести, а Бейли коленичи. Допря дулото на пистолета си в главата на Джулиан, изрече:
— Бог да е с теб — и стреля в мозъка на мъжа, който приличаше повече на човешки от този на Сали Холандър.
Свидетел
Погромът настъпи на два етапа, първият беше планиран, а вторият — неочакван. В промеждутъка започнаха различни промени, които подготвяха „Пендълтън“ за нова цел. При внезапното завръщане на погромитите, които трябваше да са се самоунищожили след приключването на мисията си, повечето от тези промени в сградата така и не бяха извършени. Сред малкото, осъществени докрай, беше създаването на поредица от тайни проходи, през които господарят на това царство да се движи дискретно и да наблюдава поданиците си. След смъртта на всички вярващи Свидетел се превръщаше, така да се каже автоматично, в управляващ принц на замъка. Можеше да обхожда сградата по тайни стълбища, задънени коридори и скрити врати.
От мрака на помещението, някога служило за дамска тоалетна, през увисналата на ръждясалите си панти врата Свидетел наблюдаваше високия мъж — някой го беше нарекъл Бейли — да унищожава погромита, който завладяваше тялото на незрящия. Искрено съжаляваше, че трябва да убие човека, когото наричаха Джулиан, но действаше със същата непоколебимост и увереност, с която беше застрелял в главата нападателя на Джулиан.
Обитателите от предишни периоди в историята на сградата не бяха пристигали въоръжени тук. Поне четирима от настоящите пътешественици обаче бяха въоръжени по време на прехода. Свидетел реши, че това е свързано с насилието в ежедневието на тяхното време, за разлика от предишните епохи, и предположи, че може да се окажат по-подготвени да оцелеят от предшествениците си.
Бяха стреляли в няколко от охранителните монитори, които все още функционираха. Въпреки че не беше в правомощията му и бе в противоречие с целта на целия му живот дотук, Свидетел използва безжичната връзка, за да деактивира останалите компоненти от системата за сигурност. Погромитите нямаше да престанат да ги преследват, но може би не със същия успех.
При този четвърти тайнствен преход в рамките на сто и четиринайсет дни във времето на Свидетел той започваше да вярва, че последната му роля вероятно е различна от предишните. Имаше доказателство — беше пред погледа му в този момент, — че деветдесетте минути, колкото се предполагаше, че ще продължи това преминаване, може да са най-важният час и половина в историята на света. Оставаха седемдесет и една минути и най-силните му опасения бяха, че може да не избере правилния подход, който да предотврати мрачното бъдеще.
Доктор Кърби Игнис
Застанал над изтерзаното тяло на Джулиан Санчес, загинал насред метаморфозата си, Кърби Игнис бе толкова дълбоко разтревожен от видяното дотук, за пръв път през своите петдесет години, че умът му трескаво се луташе между индукции, изводи и дедукции и пак обратно, прескачаше от рояка данни към няколко еднакво стъписващи теории, прелиташе през възможни пътища на обяснение с такава скорост, че не можеше адекватно да обработи мислите си и да стигне до разумна посока на действие. Мечтаеше си да е сам в семпло обзаведения си апартамент с аквариума, италианската опера, изпълнявана на китайски, и чаша зелен чай. Мечтите му обаче нямаше да се сбъднат в този „Пендълтън“, затова се налагаше да им сложи юзди и да ги усмири.
Виждаше страха на Том, Падмини, Сайлъс и Бейли. Това беше първичен, интуитивен ужас, който те сдържаха, защото житейският опит на всички ги беше научил колко важен е самоконтролът. Страхът на Кърби беше по-различен от техния, беше емоционален, но не колкото техния, изпитваше по-скоро студен страх (докато при тях той беше горещ), по-скоро основан на интелекта, защото имаше нужните знания, за да вникне в значението на света, в който се бяха озовали. Можеше да им обясни някои неща, така че да разберат пълния потенциал на заплахата, пред която бяха изправени. Но колкото и да ги уважаваше, беше сигурен, че прекалената информираност ще тласне част от тях, ако не и всички, от контролирания страх към паниката, която би подложила групата им на много по-голям риск.