Кестеновия човек [bg]
- Автор: Свейструп Сорен
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543574452
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кестеновия човек [bg]». Краткое содержание книги:
Янсен побутва тефтера на масата към него.
— Разговарях с психиатрите в болницата в Роскил. Не можахме да изкопаем нищо, което би било полезно за сега. Но няма съмнение, че след смъртта на детето, светът напълно се е сринал за Бенедикте Сканс. Един от старшите лекари ни увери, че по време на престоя си при тях, значително е подобрила състоянието си, но не изключва, че понякога може да се държи агресивно. Това, разбира се, е супер утешително, като се има предвид, че Бенедикте работи в детското отделение.
— Тоест, нямате идея къде би могла да бъде сега? Ами Асгер Неергор?
— Тридесет годишен. Два пъти по време на служба в армията той е изпращан в командировка до Афганистан като шофьор, съответно в екип „седем“ и в екип „единадесет“. Характеристиките са отлични, но някои от бившите му колеги казват, че той се демобилизирал не защото се е отегчавал, а по някаква друга причина.
— Защо?
— Казват, че ръцете му са започнали да треперят, започнал да избягва да общува с другарите си. Станал жесток и агресивен… като цяло имал е симптоми на посттравматичен стрес. Вероятно не толкова очевидни — защото не е изпратен за лечение. Как контраразузнаването е решило да го назначи като шофьор на министър, е непонятно. Със сигурност ще хвърчат глави.
— Някой от тях знае ли къде може да е сега?
— Не. И майка му също не знае. Във всеки случай мълчи по този въпрос.
— Е, тогава приключваме срещата и продължаваме да работим. Засега нямаме нищо и това не е много добре. Няма съмнение в мотивите на действията им срещу Хартунг, така че трябва да намерим момчето възможно най-скоро, по дяволите. И докато не го намерим жив и невредим, няма да се разсейваме с останалите убийства.
— А ако действително не двойката е убивала. — Хес проговаря за първи път по време на срещата, а Ниландер го гледа, сякаш току-що се е появил в стаята. И преди да излезе, Марк успява да продължи: — Не са намерени доказателства в жилището им, че именно те са извършили тези убийства. Да, заплашвали са Роза Хартунг със смърт, да, подготвили са и извършиха отвличането на нейния син. Но нямаме с какво да докажем участието им в убийството на трите жени. И поне в един случай Асгер Неергор има алиби — в момента на нападението срещу Анна Сайер-Ласен, според разузнавателните агенции, той е бил заедно с Роза Хартунг и нейния секретар, близо до колата й в задния двор на министерството.
— Но Сканс няма алиби.
— Вярно е, но това не означава непременно, че е убила Ан Сайер-Ласен. И какъв мотив би могла да има двойката в този случай?
— Не всявай объркване. Ясно е, че искаш да оправдаеш посещението си при Линус Бекер. Бенедикт Сканс и Асгер Неергор са нашите основни заподозрени. И ще поговорим за вашето поведение в "принудителното" по-късно.
— Не се оправдавам…
— Хес, ако вие с Тулин бяхте работили по задълбочено с разследването в министерството, вероятно щяхме да се доберем до Бенедикт Сканс и Асгер Неергор малко по-рано, а Густав Хартунг нямаше да бъде отвлечен! Разбирате ли?
Хес не казва и дума. Самият той бе мислил същото и дори за миг се почувства виновен, знаейки всъщност, че не е виновен за нищо. Ниландер напуска бързо стаята. Янсен и останалата част от присъстващите го следват, докато Тулин взима палтото си от облегалката на стола.
— Сега основното е да намерите момчето. И след това ще разберем дали те са убийците или не.
Без да чака отговор, Ная изчезва в задната част на коридора. През стъклото на вратата Хес наблюдава решителността и концентрацията на всички от екипа, характерни при такава развръзка. Но самият Марк не чувства никаква решителност и концентрация в момента. И става, само за да излезе навън, за да си вземе свеж въздух. Струва му се, че те са водени за носа от опитен кукловод.
Глава 92
Тъмнината обикновено не притеснява Асгер, когато шофира. Очите му бързо свикват и той се чувства уверен и спокоен, карайки под дъжда с висока скорост.
Той обичаше да шофира по тъмно в Афганистан, когато превозваше войници и провизии между лагерите, най-често след залез-слънце. Въпреки че, много от колегите му шофьори считаха това за много опасно, Асгер не изпитваше страх. Той обичаше да шофира много преди да бъде изпратен в първата си командировка. Докато караше, смяната на пейзажите, извън прозореца, го успокояваха и мислите му се подреждаха. Но в Афганистан бе разбрал, че е най-добре да кара през нощта. Тъмнината го предпазваше, даваше му увереност и спокойствие, което винаги са му липсвали.
От двете страни на магистралата се разпростираше гъста гора и въпреки че Асгер почти не виждаше нищо, му се струваше, че нещо ще изскочи оттам и ще го погълне целия. Чувстваше бодежи по цялото тяло и силен шум в ушите. Той натиска по-силно педала на газта, сякаш се опитва да избяга от собствената си сянка.