![Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/4/zhiv-ili-mrtv-bg-download.jpg)
Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
— Най-напред слагате костюма на палубата с отворен цип, след което сядате малко над долния край на ципа — обясняваше руснакът.
Мердасан и хората му, разбира се, следваха инструкциите и се стараеха максимално да се преструват на прилежни. Но никой от тях не изглеждаше добре, защото вълните изсмукваха цвета от лицата им. Кабината вонеше на повръщано, пот и разварени зеленчуци.
— Краката са първи, после ръцете една след друга и накрая качулката. След това се претъркулвате на колене, затваряте ципа докрай, а после и лепенките в долната част на качулката.
Руснакът отиде при всеки от хората, за да провери дали следват указанията. Удовлетворен, той ги огледа и запита:
— Въпроси?
Нямаше въпроси.
— Ако паднете зад борда, вашият АРМУП…
— Нашият какво? — запита един от мъжете.
— Вашият радиомаяк за указване на позицията, това, дето е закачено на яката, ще се активира автоматично при потапяне под вода. Имате ли въпроси за него?
И този път нямаше въпроси.
— Добре, предлагам да си лягате и да стоите в леглата.
Виталий знаеше какво да очаква, но скоростта и силата, с която бурята връхлетя, го разтърси. Небето стана черно като нощ и само след пет минути относително спокойното море около тях с двуметровите си гребени се превърна във врящ котел с шестметрови вълни, които пляскаха по носовата рампа като Божията ръка.
По бордовете се разхвърчаха огромни кълба пръски и пяна, които заблъскаха прозорците на рубката като шепи чакъл и Виталий загуби възможност да вижда какво става цели десет секунди, преди чистачките да се справят, и то само колкото да види бегло следващата вълна. През няколко секунди тонове морска вода прескачаха парапета на щирборда и заливаха палубата до колене, а отточните тръби не смогваха да я изпуснат. Стиснал здраво руля, Виталий усещаше как корабът става все по-неповратлив заради оставащата на палубата вода, която се блъскаше по фалшбордовете.
— Слез долу при двигателите и помпите — каза той на Ваня, който се втурна към стълбата.
Като местеше лостовете за газта, Виталий гледаше да държи носа срещу вълните. Оставеше ли вълните да го блъскат странично, щяха да се преобърнат. А това плоскодънно десантно корабче не можеше да се изправи само при наклон над петнадесет градуса. Обърнеха ли се, щяха да потънат за минута-две.
От друга страна, Виталий знаеше и конструктивните ограничения на рампата. Двамата с Ваня се бяха постарали доста да я укрепят и да я херметизират, но нямаше начин да промениш конструкцията: предназначението й беше да пада на брега и да бълва войници. При всяка вълна рампата се тресеше и Виталий чуваше през рева на бурята дрънченето на металните щифтове с диаметър два сантиметра и половина.
Нова вълна надвисна над парапета, разби се и половината от нея се разля по палубата, а другата половина блъсна прозорците на рубката. Корабчето отскочи наляво. Виталий загуби опора под краката си, отхвърча напред и удари конзолата с чело. Успя да се изправи и замига бързо с очи, усетил нещо мокро и топло по слепоочието си. Пусна руля и докосна челото си. Пръстите му се покриха с кръв.
„Нищо особено — реши той. — Два шева.“
По разговорната уредба се чу приглушеният глас на Ваня:
— Помпата… отказа… опитвам да я пусна…
По дяволите! Без една помпа можеха, но Виталий знаеше, че повечето кораби потъват не от единичен катастрофален инцидент, а от поредица като домино, един след друг, докато загубят основните си функции. А ако това се случи тук… Дори не искаше да мисли по въпроса.
Изминаха шестдесет секунди и отново прозвуча гласът на Ваня:
— Помпата заработи!
— Разбрано! — отговори Виталий.
Отдолу се чу вик:
— Не, недей! Върни се!
Виталий бързо се обърна надясно и притисна лице към страничния прозорец. Забеляза как до кърмата един силует излиза нестабилно от вратата на каютата и тръгва по разлюляната палуба. Беше от хората на Фред.
— Какво, по дяволите…
Мъжът се препъна и падна на колене. От устата му забълва повръщано. Виталий разбра, че онзи е изпаднал в паника. Долу в тясното инстинктът да избяга е надвил разума му.