Двор от крила и разруха

Азриел говореше с притихнал от почитание глас.

— Години по-късно, когато разказал на Рис, Дракон още не знаел как да си обясни случилото се. Логиката и принципите на обучението го отричали. Нефел, която не умеела да носи дори серафимски щит, пренесла тройно по-тежката Мириам. И то в полет. Морето ги връхлитало, но Нефел полетяла подобно на най-добрите му Серафими. Морското дъно било лабиринт от назъбени камъни, твърде тесен, за да прелети серафимски воин през него. Опитвали по време на бягството, но всички се блъскали в стените му. Нефел обаче с по-малките си крила… Ако били и със сантиметър по-широки, нямало да успее. И още повече… дребната картографка прелетяла през прохода с умиращата Мириам в ръце, бърза и ловка като най-великите серафимски воини. Точно тя — отхвърлената, забравената… Точно тя надбягала дори смъртта. Излетяла от морското дъно, когато водата я застигала и от двете страни и едва не погълнала краката й във въздуха. Ала въпреки твърде малкия размах на крилата й, деформираното й крило… тя не се провалила. Дребното й тяло не я предало нито веднъж.

Очите ми пареха.

— И успяла. Още същата нощ с любимата й се венчали, а Мириам… е, тя дължи живота си на Нефел. — Азриел взе някакво плоско, бяло камъче и го завъртя в ръцете си. — Рис ми разказа тази история, като се върна. И оттогава тайно възприехме Нефелската философия в собствените ни войски.

Вдигнах вежда. Азриел сви рамене.

— С Рис и Кас от време на време си напомняме, че онова, което смятаме за най-голямата ни слабост, може да се окаже най-голямата ни сила. И че точно онзи, от когото най-малко го очакваме, може да промени хода на историята.