Ханибал - врагът на Рим

— Помисли отново, консуле! Ханибал може да привлече много съюзници сред племената на Цизалпийска Галия. Следващия път, когато се изправиш пред войската му, тя може да се окаже още по-голяма.

Веждите на Публий се повдигнаха от безочието на Флак.

— Нима? — ледено попита той.

Фабриций беше впечатлен от проницателността на бъдещия си зет, но беше време той да млъкне. Разгневяването на консул не беше особено разумна постъпка. Флак обаче отново пренебрегна многозначителния му поглед.

— Да, консуле! За честта на Рим ти трябва да тръгнеш след Ханибал и да го победиш. Помисли какъв срам ще е чуждоземен враг, особено картагенец, да стъпи на италийска земя. — Флак видя ужасените лица на другите офицери и се поколеба. После се огледа за подкрепа. Не видя такава сред останалите и накрая се обърна към Фабриций. — Ти си съгласен с мен, нали?

Изведнъж Фабриций се озова в центъра на вниманието. Не знаеше какво да каже. Ако се съгласеше с Флак, щеше да обиди консула. Отказът му пък щеше да означава край на наскоро създадения съюз между неговата фамилия и Минуциите. И двата избора изглеждаха еднакво лоши.

За негово огромно облекчение, Публий се намеси.

— Отначало те помислих за храбър, задето казваш открито какво ти е мнението. А сега виждам, че това е само арогантност. Как смееш да говориш за честта на Рим, когато никога през живота си не си хващал меч, за да я защитиш? При това си единственият тук, който не го е правил. — Бузите на Флак пламнаха, а Публий продължи: — За твое сведение, и на мен ми е трудно да понеса мисълта за враг на римска земя. Няма обаче нищо срамно в това да изчакаш и да посрещнеш противника при най-добрите възможни обстоятелства, а в Цизалпийска Галия ще разполагаме с всички ресурси на Републиката.

— Съжалявам, консуле — промърмори Флак. — Говорих, без да ми е дошъл редът.

Публий не прие извинението му.

— Следващия път, когато решиш да се изказваш, не се опитвай да се оправдаваш, като искаш младши офицер като Фабриций да противоречи на консул. Това е срамно деяние.

И се отдалечи от групата заедно с Гней. Останалите трибуни заговориха помежду си. Всички подчертано игнорираха Флак.

За щастие, Флак беше толкова бесен, че прие, че Фабриций е на неговото мнение. Като се оплакваше горчиво от публичното унижение, на което беше подложен, той тръгна с Фабриций обратно към легионите. Самият Фабриций пък предпочете да премълчи. Преди беше махнал с ръка на тревогите на Атия, но необмислената постъпка на Флак разкриваше чудовищна арогантност, както и тревожна липса на мярка. На какво ли още беше способен той?