Ханибал - врагът на Рим

Долу искреше широката ивица на река Родан. На стотина крачки от водата започваха вражеските палатки. Простираха се докъдето стигаше поглед. Фабриций беше свикнал с легионерските лагери, които можеха да поберат пет или дори десет хиляди души. Това пред очите му не беше толкова добре организирано, но бе много по-голямо. Противникът превъзхождаше повече от два пъти консулска армия, която се състоеше от около двайсет хиляди души.

— Не си преувеличил. Тази войска е огромна! — каза той на Клеарх. — Публий трябваше да действа според сведенията ти. Щяхме да спипаме кучите синове, докато спят.

Масилиецът изглеждаше доволен от думите му.

Фабриций огледа лагера, като си отбелязваше наум всичко, което виждаше. Ханибал имаше повече конници от римляните, което беше тревожно. Малко неща бяха по-важни от броя на конете, с които разполагаш. Това бяха обичайните картагенски подразделения — либийски копиеносци и лековъоръжени пехотинци, балеарски прашкари и нумидийски и иберийски конници. Накрая, но не на последно място, бяха слоновете — огромните тарани, които така бяха ужасявали римските войски в миналото. Двайсетина от тези животни вече бяха при брега.

— Богове — прошепна изуменият Фабриций. — Как е успял да ги прехвърли през реката, в името на Юпитер?

Клеарх докосна ръката му и посочи.

— С онези неща.

Фабриций се загледа в двата огромни сала, теглени от лодки към отсрещния бряг. Там имаше още слонове, които чакаха да бъдат прехвърлени. Пред тях огромен кей от двойна редица квадратни платформи навлизаше на шейсетина метра в бързо течащата вода. Десетки въжета придържаха импровизираното съоръжение към дърветата нагоре по течението. Фабриций поклати глава, когато си даде сметка какъв труд е бил хвърлен за изграждането на кея.

— Чувал съм, че слоновете са интелигентни създания. Нима биха стъпили просто така върху носещо се по водата дърво?

Клеарх присви очи срещу ярката светлина.

— Виждам нахвърляна пръст по целия кей. Може би са искали да имитират суша?

— Умни кучи синове. Отвеждат слоновете до края на кея и ги качват на саловете. После продължават с гребане през реката. — Фабриций с жаден интерес загледа как, окуражаван от водача си, един слон бавно мина по пътеката. Дори от това разстояние ясно личеше, че животното не е особено щастливо. Тръбеше тревожно. Слонът измина само една трета от разстоянието, спря и отказа да продължи напред. В опит да го накарат да продължи няколко мъже зад него започнаха да крещят и да вдигат врява с барабани и цимбали. Вместо обаче да продължи към сала, който вече беше привързан към кея, слонът се хвърли във водата. Нещастният му водач изплака, когато създанието изчезна от поглед. Фабриций затвори очи. „Ама че начин да умреш“, помисли си. Когато погледна отново, слонът плуваше през реката. Фабриций беше като омагьосан. Никога досега не беше виждал подобна гледка.

Внезапно Клеарх подръпна ръката му.