Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Нумидийците вдигнаха тревога.
В края на лагера бяха започнали да се събират картагенци. Мнозина сочеха към хълма и зад него. Чуха се далечни гневни викове.
— Време е да тръгваме — каза Фабриций. — Публий ще иска да чуе новините. И добрите, и лошите.
Фабриций остана доволен от моменталната реакция на Публий на новините. Консулът не се страхуваше от сблъсък. След като нареди тежкият обоз да бъде натоварен на корабите за по-голяма безопасност, той поведе войската на север колкото се може по-бързо. Въпреки това минаха три дни, преди легионите и съюзниците им да стигнат до мястото, където картагенците бяха пресекли реката. С огромно разочарование откриха лагера изоставен. Докато вървяха между останките на хиляди лагерни огньове, единствените признаци на живот, които видяха, бяха търсещите остатъци чакали и лешоядите, които кръжаха в небето.
Ханибал беше изчезнал. На север, за да избегне битката.
На Публий му беше трудно да скрие изумлението си.
— Кой би помислил подобно нещо? — промърмори той. — Тръгнал е към Алпите и през тях към Цизалпийска Галия.
Фабриций също беше изумен. Не познаваше човек, на когото би му минало през ума, че Ханибал би могъл да има подобен план. Със зашеметяващата му простота той беше сварил всички напълно неподготвени. Истински късмет беше, че изобщо се намираха тук. Сега Публий беше изправен пред труден избор. Какъв беше най-добрият му възможен ход?
Консулът незабавно свика старшите си офицери. Освен легата Гней на съвета присъстваха дванайсетимата трибуни, по шест за всеки редовен легион. Според традицията легионите имаха трима старши трибуни, служили във войската повече от десет години, както и още двама. За младшите трибуни изискването беше да са служили най-малко пет години. Белег на времето и на влиянието на Минуциите беше, че Флак, който нямаше военен опит, също беше младши трибун. Като командир на патрула Фабриций също присъстваше и се чувстваше определено нервен в присъствието на толкова много висши офицери.
— Имаме четири избора, все трудни — започна Публий. — Да тръгнем след Ханибал и да го принудим да се бие, или да върнем по море цялата армия в Цизалпийска Галия. Третата възможност е само да уведомим Сената за намеренията на Ханибал и да продължим според нарежданията към Иберия. Или… мога лично да отнеса новината в Рим, докато Гней води легионите на запад.
Изгледа офицерите си един по един и зачака отговор.
Фабриций смяташе, че вторият или четвъртият вариант са най-добрите, но определено нямаше намерение да се обажда преди някой по-старши да е казал мнението си. Мълчанието се проточи и стана ясно, че никой от тях не е готов да заговори. Фабриций кипна. Това беше един от повратните моменти в римската история и никой не искаше да каже нещо погрешно. Тоест, с изключение на един. Флак пристъпваше нервно от крак на крак. Фабриций се помъчи да овладее раздразнението си. Може би единственото, което караше Флак да си мълчи, беше нежеланието му да нарушава военния протокол и да заговори пръв, преди петимата по-старши трибуни.
Накрая Публий започна да губи търпение.
— Хайде — каза той. — Да бъдем открити. Можете да говорите без страх, че ще си изпатите. Искам да чуя честните ви мнения.
Гней прочисти гърлото си.
— На теория би трябвало незабавно да се изправим срещу Ханибал. Питам се обаче дали подобен ход е правилен?
— Знаем, че войската му е два пъти по-голяма от нашата — бързо добави един старши трибун. — И ако претърпим неуспех или дори поражение, тогава какво? Стените на Масилия не биха издържали на обсада. Всички останали легиони са заети с други задачи в Цизалпийска Галия или в Сицилия с консула Лонг. Нямаме към кого да се обърнем за подкрепа.
Разумни думи, помисли си Фабриций. С изненада забеляза, че Флак се е изчервил от възмущение.
Друг старши трибун, по-възрастен от останалите, излезе напред.
— Толкова важна ли е числеността на врага? — гневно попита той. — Нашите легионери са най-добрите воини на света! Побеждавали са многократно превъзхождащи ги противници и са го правили и срещу картагенците в миналото. Защо не направят същото срещу този… Ханибал? — Името беше произнесено с нескрито презрение. — Аз казвам да тръгнем след него и да стъпчем главата на змията, преди да се е плъзнала в Цизалпийска Галия и да ни ухапе по петата.
Трудно беше да се отговори на тези думи, без да прозвучиш непатриотично, и изказалите се преди това си затвориха устите. Дори Гней изглеждаше неуверен. Естествено, лицето на Флак грейна и той закима в знак на съгласие и се обърна към останалите младши трибуни за подкрепа. Умислен, Публий се загледа в бързо течащата река. Всички зачакаха отговора му.