Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Но „Теранос“ се превърнала в галеник на Силициевата долина, макар и иновациите ѝ да не се оказали удачни, да не говорим да съответстват на амбициите на Холмс. В борда на компанията била цяла галактика от застаряващи политически звезди, сред които бившите министри Джордж Шулц, Уилям Пери и Хенри Кисинджър, сенаторите Сам Нън и Бил Фрист и генерал Джим Матис. Нито една от тези велики фигури нямала и грам представа от микрофлуиди, но присъствието им в борда силно впечатлявало потенциалните клиенти. През 2011 г. „Теранос“ сключила сделка с „Уолгрийнс“ за инсталирането в аптечните магазини на веригата на машини за провеждането на 192 мигновени кръвни теста на клиенти на базата на хемилуминесцентен имуноанализ. Страхът да не се разминат с иновативна технология подтикнал управата на „Уолгрийнс“ да подминат опасенията на експерта, когото били наели да провери твърденията на „Теранос“. По същия начин веригата супермаркети „Сейфуей“ си партнирала с „Теранос“ да направи кръвни тестове на персонала като част от подготовката за стартиране на уелнес центрове за клиентите. Когато мениджърите на „Сейфуей“ се усъмнили, че резултатите от тестовете се бавели и били ненадеждни, тревогите им също били пренебрегнати от очарованите от Холмс висши ръководители.
Горе-долу по същото време договор с военните за използване на кръвните тестове на „Теранос“ в полева обстановка, получен след убедителен разговор на Холмс с генерал Матис, накарал експертите в Пентагона да започнат да задават въпроси за регулаторния статут на устройствата на компанията. Холмс се оплакала на Матис, а той дръпнал конско на съответните органи. Проектът обаче стигнал до задънена улица, понеже „Теранос“ не изпълнила поръчката. Въпреки това от компанията се хвалели, че устройствата ѝ се използват по бойните полета в Близкия изток. Освен това твърдели, че Медицинското училище „Джон Хопкинс“ било провело щателно изследване на технологията и установило, че била „новаторска и смислена“. В интерес на истината фирмата не била предоставила дори едно устройство на „Джон Хопкинс“. Отново и отново желаещите да посетят лабораториите на „Теранос“ били отпращани с извинения или им показвали лаборатории с обикновени кръвни анализатори на други компании.
Но парите и подкрепата от знаменитости продължавали да се сипят. Сред инвеститорите с повече от 100 милиона долара всеки била фамилията Уолтън, Рупърт Мърдок и бъдещият министър на образованието на САЩ Бетси Девос. През 2014 г. „Теранос“ била оценявана на изумителните 9 милиарда долара – повече от „Юбер“, – а Елизабет Холмс вече била милиардер, красяла кориците на няколко бизнес списания, а „Ню Йоркър“ направил неин профил. Президентът Барак Обама я назначил за световен посланик на предприемачеството, Бил Клинтън я интервюирал на сцената на конференция на фондацията „Клинтън“, тя била домакин на събитие за набиране на средства за кампанията на Хилъри Клинтън, а вицепрезидентът Джо Байдън открил новата ѝ лаборатория с думите „Знам, че Агенцията за контрол на храните и лекарствата наскоро завърши изследвания на Вашите устройства с благоприятен резултат“, което не било съвсем истина. От „Теранос“ планирали да използват, а не да продават устройствата си и така се промъкнали през вратичка във федералните регулации. Общоприетата гледна точка на инвеститорите, директорите, клиентите и коментаторите била, че някой друг трябва да е проверил, че иновациите на Холмс работят, иначе нямало как да има такива успехи в набирането на средства. Но този аргумент просто се движи в кръг.
Не е ясно какво точно Холмс и нейният заместник (и таен романтичен партньор) Съни Балуани са си мислели, че ще се случи. Вероятно са очаквали да бъдат спасени от истински пробив в технологиите. Но с надеждата, че скоро ще има пробив в микрофлуидите, двамата реално нарушавали ключово правило в иновациите – да се заемат първо с най-трудния проблем, дори и за момента да е нерешим. Екипът „Х“ на „Гугъл“, който се специализира в налудничави иновативни схеми в стил „щастлив изстрел“, нарича такива ситуации „първо маймуната“. Иначе казано, ако проектът цели маймуна да рецитира Шекспир, докато стои на пиедестал, ще е грешка първо да изобретиш пиедестала, а да оставиш за по-късно трудния проблем с ученето на маймуната да говори.