Хари Потър и огненият бокал

— Ще ги подмамим вътре — продължаваше Хагрид, — ще хлопнем капаците и ще гледаме к’во става.

Ала раконогите огнемети явно не спяха зимен сън и никак не им се понрави да ги озаптяват между завивки под затворени капаци. След малко Хагрид вече крещеше „Без паника! Без паника!“, а огнеметите върлуваха из лехата, сред която се въргаляха тлеещи трески от кафезите. Много от учениците, начело с Малфой, Краб и Гойл, се бяха вмъкнали в къщата на Хагрид през задната врата и се бяха барикадирали вътре. Други, между които Хари, Рон и Хърмаяни, останаха навън да се опитат да помогнат на Хагрид. С общи усилия и с цената на многобройни рани и изгаряния те успяха да обуздаят и да вържат девет от огнеметите. Десетият обаче остана на свобода.

— Гле’йте сега да не го подплашите! — викна Хагрид, докато Рон и Хари мятаха огнени струи от пръчките си по създанието, което застрашително се приближаваше към тях, вирнало над гърба си потръпващо жило. — Сега впримчете туй жило, та да не порази някого!

— Само това оставаше! — ядоса се не на шега Рон и двамата с Хари заотстъпваха назад към стената на къщата, без да изпускат раконогия огнемет от прицела на струите искри от пръчките си.

— Я виж ти… това май е забавно, а?

Облегната на стобора пред градината на Хагрид, Рита Скийтър наблюдаваше олелията. Този път носеше плътна цикламена мантия с лилава кожена яка, а на рамото й висеше чантата от крокодилска кожа.

Хагрид се метна върху раконогото, което вече заплашваше Хари и Рон отблизо, и го притисна към земята. То изхвърли струя огън и стъблата на тиквите наоколо клюмнаха обгорени.

— Вие коя сте? — попита Хагрид, след като успя да омотае и здраво да стегне примката около жилото на огнемета.

— Рита Скийтър, репортер от „Пророчески вести“ — отвърна тя, усмихна му се широко и златните й зъби блеснаха.

— Нали Дъмбълдор ви е забранил да влизате в училището? — намръщи се Хагрид, стана от леко сплескания огнемет и го задърпа към останалите.

Рита се направи, че не е чула думите му.

— Как се наричат тези прелестни създания? — попита тя с още по-широка усмивка.

— Раконоги огнемети — неохотно отвърна Хагрид.

— Сериозно? — живо се заинтересува Рита. — Никога досега не съм чувала за тях… Откъде са пристигнали?

Хагрид силно се изчерви под гъстата си брада, Хари забеляза това и сърцето му се сви. Откъде ли всъщност Хагрид бе взел огнеметите?

В този момент Хърмаяни, която явно си бе помислила същото, бързо се намеси:

— Ама нали са много интересни, а, Хари? Как мислиш?

— Какво? О, да… ъъъ… интересни са — съгласи се Хари, след като тя го настъпи силно.

— Ааа, Хари, и ти ли си тук! — забеляза го Рита Скийтър. — Значи обичаш да се грижиш за магически създания, така ли? Може би това е един от любимите ти часове?