Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Дебелата дама тъкмо се отмести напред да им направи път и тропот от препускащи стъпки зад гърба им възвести приближаването на Хърмаяни.
— Хари! — рече тя задъхана, като едва успя да спре пред него (Дебелата дама й хвърли недоумяващ поглед, вдигнала вежди). — Хари, трябва да дойдеш… трябва да дойдеш там… случи се нещо невероятно… моля те…
Тя хвана Хари за ръката и го задърпа назад към коридора.
— Какво има? — попита Хари.
— Ще ти покажа, като стигнем… хайде де… по-бързо…
Хари се извърна да погледне Рон, който му кимна с нескрито любопитство.
— Добре — примири се Хари и хукна обратно с Хърмаяни, а Рон ги последва, за да не изпусне нещо.
— О, не се занимавайте с мен! — викна подире им ядосана Дебелата дама. — Изобщо не си правете труда да ми се извинявате за безпокойството! А аз да си вися тук, входът да стои отворен, докато решите да се върнете, нали?
— Да, благодаря! — извика Рон през рамо.
— Хърмаяни, къде отиваме? — попита Хари, след като бяха слезли шест етажа надолу и вече тичаха по мраморното стълбище към входната зала.
— Ще видиш, ей сега ще видиш! — вълнуваше се Хърмаяни.
В края на стълбището тя зави наляво и се засили право към вратата, в която се бе вмъкнал Седрик Дигъри онази вечер, след като Огненият бокал бе изхвърлил имената им. Хари никога не бе минавал през тази врата. Двамата с Рон последваха Хърмаяни надолу по каменни стъпала. Вместо да стигнат до мрачен коридор като онзи, който водеше към подземието на Снейп, те се озоваха сред широк тунел с каменни стени, силно осветен от факли и украсен с весели изображения, главно на разни неща за ядене.
— Ооо, я чакайте… — бавно заговори Хари, стигнал до половината на коридора. — Спри за минутка, Хърмаяни…
— Какво? — обърна се тя назад и го погледна въпросително.
— Знам какво си намислила — каза Хари.
Той смушка Рон и му показа картината точно зад Хърмаяни. На нея се виждаше гигантска сребърна фруктиера.
— Хърмаяни! — възкликна Рон, който най-сетне загря. — Да не се опитваш да ни натопиш пак в онази смрад!
— Не, не, нищо подобно! — бързо възрази тя. — И не е смрад, Рон…
— Ааа, да не си сменила името? — погледна я той сърдито. — И какви сме сега… Фронт за освобождение на духчетата? Нямам никакво намерение да се вмъквам неканен в тая кухня и да ги карам да спират да работят.
— Изобщо не очаквам да го правиш! — нервира се вече Хърмаяни. — Аз… слязох тук преди малко да си поговоря с тях, но видях… О, ела, Хари, искам да ти покажа!
Тя пак го хвана, дръпна го пред картината с гигантската фруктиера, протегна към нея показалеца си и погъделичка едрата зелена круша. Тя взе да се гърчи и да се киска, после изведнъж се превърна в голяма зелена брава. Хърмаяни я хвана, отвори с всичка сила вратата и побутна Хари по гърба да прекрачи прага.
Той едва бе успял да огледа просторното помещение с висок таван, не по-малко от Голямата зала горе, купчините излъскани месингови тенджери и тигани, натрупани покрай стените, и голямото зидано огнище в отсрещния край, когато нещо дребно се изтърколи до него откъм средата на стаята и зацвърча:
— Хари Потър, сър! Хари Потър!
За миг момчето остана без въздух, защото възторженото духче го фрасна с всички сили в диафрагмата и го прегърна така силно, че едва не му счупи ребрата.
— Д-доби? — заекна Хари.
— Това е Доби, сър, той е! — писукаше гласчето някъде около пъпа на Хари. — Доби се надявал и надявал да види Хари Потър, сър, и ето че сам Хари Потър дошъл да го навести, сър!
Доби го пусна и отстъпи няколко крачки назад, цял засиял, а огромните му зелени очи като топки за тенис плуваха в сълзи от щастие. Беше си останал почти същият, какъвто го помнеше Хари — с нос като молив, с уши като крила на прилеп, с дълги стъпала и пръсти… Само дрехите му бяха много различни.
Докато работеше при Малфой, Доби носеше все една и съща стара калъфка за възглавница. Сега обаче той бе облечен с най-странната комбинация от дрехи, която Хари бе виждал — по-лоша дори от тези на магьосниците по време на финала на Световното първенство. Вместо шапка имаше калъфче за чайник, на което бе забол множество лъскави значки. На голите му гърди висеше вратовръзка с щампа на конски подкови, обут бе в нещо подобно на детски шорти за футбол, а двата му чорапа бяха различни. Единият — Хари го позна веднага — бе същият черен чорап, който преди време свали от собствения си крак и надхитри Луциус Малфой да го даде на Доби и така да го освободи. Другият пък бе на розови и оранжеви ивици.