Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Хари усети пареща болка като при ужилване, чу писъци и охкания от тълпата, но раната изглежда не беше много дълбока… Прелетя зад звяра и се сети какво трябва да направи…
Змеицата явно не искаше да литне, за да не изостави яйцата си. Колкото и да се мяташе и гърчеше, разпервайки и прибирайки крила, без да отмества свирепите си жълти очи от Хари, тя не се отделяше от яйцата си… и ако не я подлъжеше да се махне, Хари никога нямаше да стигне до тях… Само че трябваше да го направи много предпазливо и постепенно…
Започна да лети най-напред в една, после в друга посока, но не много близо, за да не предизвика нова огнена струя, и все пак да притеснява чудовището достатъчно, че то да не отмества очи от него. Огромната глава се люшкаше насам-натам, продълговатите зеници не се откъсваха нито за миг от Хари, а острите зъби постоянно стърчаха оголени.
Хари се извиси на още един-два метра и звярът нададе рев на ярост. Момчето за него беше като муха, която му се искаше да размаже. Опашката пак се замята, но Хари бе вече твърде високо… Чудовището избълва огън нагоре към него, ала той успя да се изплъзне… челюстите бяха широко раззинати…
— Хайде де — просъска Хари и се завъртя около нея, като се опитваше да я подмами. — Хайде, ела ме хвани… вдигни се де…
И в този момент чудовището се изправи на задните си крака и най-сетне разпери огромните си черни ципести крила, широки колкото на малък аероплан, а Хари се спусна стремглаво надолу. Преди змеицата да разбере какво е направил или къде е изчезнал, той полетя с шеметна скорост към незащитените от ноктите на майката яйца… Отлепи едната си ръка от метлата и грабна златното яйце.
С рязко ускорение Хари се издигна и полетя над трибуните, стиснал яйцето под мишницата на здравата си ръка. Точно тогава някой сякаш увеличи звука докрай и той за пръв път чу тълпата — тя крещеше и аплодираше толкова силно, колкото ирландските запалянковци, когато отборът им победи на Световното първенство по куидич.
— Невероятно! — надвика ги Багман. — Не вярвам на очите си! Най-младият участник грабна най-бързо яйцето! Това му дава големи шансове.
Хари видя как змеевъдите се втурнаха да укротяват звяра, а през входа на заграждението професор Макгонъгол, професор Муди и Хагрид изтичаха да го посрещнат и му махаха, широко усмихнати. Той закръжи отново над трибуните, където виковете едва не му спукаха тъпанчетата, после се сниши и кацна меко, а в душата му цареше такова спокойствие, каквото не бе изпитвал от седмици насам… Бе преминал през първото изпитание и беше оцелял.
— Отлична работа, Потър! — викаше професор Макгонъгол, докато той слизаше от метлата. Такава похвала бе съвсем необичайна за нея. Хари забеляза, че ръката й трепереше, когато посочи рамото му: — Бързо отивай при Мадам Помфри, преди още съдиите да са вдигнали оценките. Ето я там, вече се погрижи за Дигъри.
— Браво бе, Хари! — дрезгаво го поздрави Хагрид. — Ти успя! Пък и да ’земе да ти се падне унгарската, дето Чарли разправяше, че била най-люта…
— Благодаря ти, Хагрид! — на висок глас го прекъсна Хари, за да не го остави да се издаде сам, че му е показал змейовете предварително.
Професор Муди също изглеждаше много доволен и магическото му око направо танцуваше в орбитата си.
— Красиво и леко, в това е тънкостта, Потър — избоботи той.
— А сега, Потър, отивай в шатрата за първа помощ, моля те… — намеси се професор Макгонъгол.
Хари излезе извън заграждението все още задъхан и видя Мадам Помфри, застанала пред входа на друга шатра. Изглеждаше разтревожена.
— Змейове! — възмутено изръмжа тя и бутна Хари навътре.
Шатрата беше разделена на няколко кабинки и през платното Хари различи сянката на Седрик, който явно не бе тежко ранен, или поне можеше да седи. Мадам Помфри прегледа рамото на Хари, като през цялото време се гневеше:
— Миналата година диментори, тази година змейове… Какво ли ще домъкнат догодина в това училище? Ти имаш късмет… раната ти не е дълбока… Но трябва да я почистя, преди да я лекувам…
Тя проми мястото с памук, напоен в някаква яркочервена течност, която пушеше и щипеше, после докосна рамото му с магическата си пръчка и Хари усети как раната веднага зарасна.
— Сега постой мирно няколко минути, сядай! Чак след това можеш да идеш да видиш оценките си.
Тя бързо излезе и Хари я чу да влиза в съседното отделение и да пита:
— Как се чувстваш сега, Дигъри?