Хари Потър и огненият бокал

Стиснал златното яйце и „Светкавицата“, толкова въодушевен, колкото само допреди час не си и представяше, че може да бъде, Хари се измъкна от шатрата, а до него Рон разказваше бързо:

— Ти се справи най-добре, да знаеш, никаква конкуренция. Седрик преобрази един камък от земята… превърна го в лабрадор… Искаше да отвлече вниманието на звяра с кучето и после да действа. Много добре стана тая трансфигурация и може да се каже, че успя, защото все пак взе яйцето, но се поопърли… Змеицата отклони вниманието си обратно от лабрадора към него, та Седрик едва се отърва. А онова момиче Фльор опита с някакво заклинание, мисля, че искаше да я замае… И май успя, защото звярът заспа, обаче като захърка, избълва цял фонтан от пламъци и дрехата й се запали… та трябваше да я гаси с вода от пръчката си. Крум пък… няма да повярваш… дори и не се сети, че може да лети! Ама сигурно беше най-добрият след теб. Удари я с някакво заклинание право в окото. Да, ама тя взе да тъпче наоколо от силната болка и смачка половината истински яйца, та отнеха на Крум точки, защото не трябвало да се повреждат яйцата.

Рон си пое въздух едва когато двамата стигнаха до заграждението. Бяха отвели змеицата и чак сега Хари видя къде седяха петимата съдии — точно в другия край на високи седалки, тапицирани със златиста материя.

— Всеки поставя оценка от едно до десет — обясни Рон. Като се взря през поляната, Хари видя как първият съдия, Мадам Максим, вдигна пръчката си във въздуха. От нея се проточи дълга сребриста панделка, която се изви във формата на цифрата осем.

— Не е зле — коментира Рон, а публиката заръкопляска. — Вероятно ти е намалила оценката заради раната в рамото.

Следващият беше господин Крауч, който изписа във възуха цифрата девет.

— Много добре! — викна Рон и потупа Хари по гърба. След това бе ред на Дъмбълдор. Той също изписа девятка. Тълпата крещеше по-силно отвсякога.

Людо Багман изписа десет.

— Десет? — не повярва на очите си Хари. — Но аз бях ранен… Той какво иска да покаже?

— Хари, я не мърмори! — изкряска от вълнение Рон.

Накрая и Каркаров вдигна ръка. Той застина за момент и след това от неговата пръчка също се появи оценка — четири.

— Как? — възкликна Рон гневно. — Четири? Ах, ти, пристрастен негодник! А на Крум даде десет…

Но за Хари това нямаше значение, щеше да му е безразлично дори и ако Каркаров му бе писал нула. Силното негодувание на Рон в негова подкрепа струваше поне сто точки. Той, разбира се, не сподели това с приятеля си, но когато напускаше заграждението, сякаш камък му бе паднал от сърцето. А и Рон не беше единственият, който се радваше… И не само грифиндорци ликуваха… Когато бе дошъл неговият ред и видяха какво трябваше да преодолее, почти всички ученици го подкрепяха, както и Седрик… Сега Хари можеше да преглътне всякаква обида от страна на слидеринци — те не го интересуваха.

— Двамата сте на първо място… Ти и Крум! — каза Чарли Уизли, който се беше завтекъл към тях, когато ги видя да поемат обратно към училището. — Само че аз ще бягам сега да пратя сова на мама, обещах да й разкажа всичко… Но това си беше направо невероятно! А, да… поръчаха ми да ти предам, че трябва да се върнеш за малко… Багман искал да съобщи в шатрата нещо на участниците.