Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Рон предложи да го чака отвън и Хари влезе отново в шатрата, която незнайно как сега изглеждаше доста различна отпреди — беше някак гостоприемна и уютна. Припомни си какво бе изпитал, докато се изплъзваше от звяра, и го сравни с усещането си по време на дългото чакане, преди да се изправи пред него… Но всъщност и дума не можеше да става за сравнение — чакането бе неизмеримо по-тежко.
Фльор, Седрик и Крум влязоха заедно. Едната половина от лицето на Седрик бе покрита с дебел слой оранжево мазило, вероятно лекарство против изгаряне. Щом видя Хари, той му се усмихна широко.
— Страшен си, Хари!
— И ти! — отвърна му Хари и също се засмя.
— Много добре се справихте всички! — каза Людо Багман, като нахълта шумно в шатрата и ги погледна с такова задоволство, сякаш той лично се бе справил с чудовищата. — Сега само още няколко думи. Полага ви се достатъчно дълга почивка до следващото изпитание, което ще се състои в девет и половина сутринта на двайсет и четвърти февруари… Но все пак през тази почивка ще има върху какво да разсъждавате. Ако внимателно се вгледате в златните яйца, които държите, ще забележите, че те се отварят… Виждате ли малките пантички там? Трябва да разгадаете загадката, която се крие вътре, защото тя ще ви подскаже какво е второто изпитание и така ще можете да се подготвите за него. Всичко ли е ясно? Сигурни ли сте? Добре, сега можете да си вървите.
Хари излезе от шатрата, отиде при Рон и двамата поеха обратно покрай Забранената гора, като оживено разговаряха. Хари искаше да чуе всички подробности за действията на другите участници. Точно когато наближиха онези няколко дървета, иззад които Хари за пръв път бе чул змейския рев, една вещица изскочи пред тях.
Беше Рита Скийтър. Този път бе облечена в отровнозелена мантия, с която Самопишещото перо в ръката й хармонираше напълно.
— Моите поздравления, Хари! — с лъчезарна усмивка каза тя. — Чудя се дали не би ми казал две-три думички? Как се почувства, като се изправи пред чудовището? Какво мислиш сега за обективността на оценките?
— Да, ще ви кажа, но само една дума — ядно отвърна Хари. — Довиждане!
И двамата с Рон се насочиха право към замъка.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЪРВА
ФРОНТ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ДУХЧЕТАТА
Още същата вечер Хари, Рон и Хърмаяни се качиха в соварника да намерят Пигуиджън, та Хари да изпрати по него писмо до Сириус и да му съобщи, че се е справил успешно с първото изпитание. По пътя Хари уведоми и Рон за всичко, което Сириус му бе разказал за Каркаров. Макар и потресен в първия момент от вестта, че Каркаров е бил смъртожаден, докато стигнаха до соварника, Рон вече смяташе, че всъщност е трябвало да го предвидят още отначало.
— Приляга му, нали? — рече той. — Помниш ли как Малфой разправяше във влака, че баща му бил приятел с Каркаров. Сега е ясно откъде се познават. Сигурно са вилнели заедно с ония маскираните след финала на Световното. Ама ще ти кажа, Хари, че ако Каркаров собственоръчно е пуснал името ти в бокала, сега сигурно се чувства много глупаво. Погрешни са му излезли сметките, а? Ти се отърва само с една драскотина! Остави на мен… аз ще го пипна…
Развълнуван, че ще носи писмо, Пигуиджън кръжеше около главата на Хари и цвъртеше непрестанно. Рон улови совата си от въздуха и я задържа, докато Хари привърже писмото на крачето й.
— Няма начин другите изпитания да са толкова страшни, нали? — не млъкваше Рон, докато отнасяше Пигуиджън до прозореца. — И знаеш ли какво, според мен ти ще си победител в този турнир, Хари, сериозно говоря!
Хари съзнаваше, че Рон каза това само от чувство за вина поради държанието си през последните няколко седмици, но все пак му беше приятно да го чуе. Хърмаяни обаче стоеше облегната на стената и гледаше Рон изпод вежди.
— Той ще трябва да се справи с още много неща, преди да свърши турнирът — заяви тя много сериозно. — След като първото изпитание бе такова, направо не смея да мисля какво предстои оттук нататък.
— Ама и ти си една окуражителка! — възрази й Рон. — Вие двете с професор Трелони трябва да си общувате от време на време.
Той хвърли Пигуиджън през прозореца и малката сова се сниши надолу близо четири метра, преди да успее да се задържи и да литне, защото писмото, завързано за крачето й, бе необичайно дълго и тежко. Хари не можа да се въздържи да не опише с най-големи подробности на Сириус как точно се е пазил от змеицата, как е кръжал над нея и как я е заблудил.