Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— А ти какво правиш тук, Доби? — изненада се Хари.
— Доби вече дошъл да работи в „Хогуортс“, сър! — изписука развълнувано духчето. — Професор Дъмбълдор дал на Доби и Уинки работа, сър.
— Уинки? — повтори Хари. — И тя ли е тук?
— Да, сър, тук е!
И Доби хвана Хари за ръката и го задърпа към вътрешността на кухнята, докато стигнаха до четири дълги дървени маси. Хари си помисли, че те вероятно са разположени точно под четирите маси в Голямата зала. В момента върху тях нямаше храна, тъй като вечерята беше приключила, но той предположи, че само преди час са били отрупани с блюда, които са били изпратени през тавана по масите над тях.
Най-малко стотина домашни духчета, ухилени до ушите, се кланяха и кимаха на Хари, докато Доби го водеше през кухнята. Всички бяха с еднакви униформи — кухненски кърпи, щамповани с герба на „Хогуортс“ и пристегнати в талията като тоги. В подобно облекло бяха видели и Уинки, когато я срещнаха за първи път.
Доби спря пред зиданото огнище и посочи:
— Ето я Уинки, сър!
Уинки седеше на ниско столче пред огъня. За разлика от Доби тя бе облечена нормално. Носеше хубава поличка, блузка и подходяща синя шапчица с отвори за големите й уши. Но докато чудатите неща по Доби бяха чисти и спретнати и изглеждаха като нови, дрешките на Уинки правеха впечатление на съвсем занемарени. По блузката й имаше лекета от супа, а на поличката й зееше дупка от изгаряне.
— Здравей, Уинки! — рече Хари.
Устната на Уинки потрепна. После тя избухна в сълзи, които се лееха от огромните й кафяви очи и капеха пред нея, точно както на Световното първенство по куидич.
— О, горката! — съжали я Хърмаяни. Двамата с Рон бяха последвали Хари и Доби. — Уинки, не плачи, моля те, недей…
Но Уинки ревна още по-силно. Доби продължаваше щастливо да се усмихва на Хари.
— Желае ли Хари Потър чаша чай? — изписка той високо, за да заглуши стенанията на Уинки.
— Ами… да, добре — прие Хари.
На секундата доприпкаха шест домашни духчета с огромен сребърен поднос, върху който бяха наредени чайник, три чаши за Хари, Рон и Хърмаяни, каничка с мляко и голяма чиния, пълна с бисквити.
— Страхотно обслужване! — остана поразен Рон.
Хърмаяни го погледна намръщено, но духчетата бяха очаровани. Те се поклониха ниско и отстъпиха назад.
— Откога си тук? — попита Хари, докато Доби им поднасяше чая.
— Едва от седмица, Хари Потър, сър! — щастливо отвърна Доби. — Доби дошъл да види професор Дъмбълдор, сър. Нали разбирате, сър, много е трудно за един освободен домашен дух да намери нова работа, сър. Наистина много трудно.
При тези думи Уинки зави още по-оглушително, носът й бълваше като смачкан домат върху блузката й, но тя изобщо не се опитваше да го избърше.
— Доби обикалял страната две години, сър, и опитвал да намери работа — продължаваше Доби. — Но Доби не намерил работа, сър, защото Доби вече иска заплата!
Духчетата из кухнята, които до този момент слушаха и гледаха с интерес, извърнаха очи при тези думи, като че Доби бе казал нещо неприлично и възмутително.
Хърмаяни обаче се намеси:
— Браво на теб, Доби!
— Благодаря ви, госпожице! — засмя се още по-широко Доби и показа всичките си зъби. — Но повечето магьосници не искат домашен дух, на когото да плащат, госпожице. „На домашен дух не се плаща“ — отвръщат те и хлопват вратата пред лицето на Доби. Доби обича работа, ама иска дрехи и заплата, Хари Потър. Доби обича свободата!
Домашните духчета започнаха да се отдръпват от него, като че ли бе болен от нещо заразно. Само Уинки остана на мястото си и захълца още по-силно.
— И после, Хари Потър, Доби отишъл да посети Уинки и заварил Уинки също освободена, сър! — възторжено обяви Доби.
При тези думи Уинки се хвърли напред от столчето си, просна се по очи върху плочите на пода и заудря с малките си юмручета, като надаваше изтерзани викове. Хърмаяни веднага се смъкна на колене до нея и се опита да я успокои, но Уинки изглежда не чуваше какво й се говори. Доби продължи да разказва, надвиквайки воплите й:
— И после на Доби му хрумна идея, Хари Потър, сър! „Защо Доби и Уинки не намерят работа заедно?“ — казал Доби. „Къде ще се намери работа за две домашни духчета заедно?“ — казала Уинки. И Доби мислил и измислил, сър! В „Хогуортс“! И така Доби и Уинки дошли при професор Дъмбълдор, сър, и професор Дъмбълдор ги наел.
Доби грейна още повече и очите му отново се напълниха със сълзи от щастие.
— И професор Дъмбълдор казал, че ще плаща на Доби, сър, щом Доби иска заплата! И ето, Доби е свободно духче, сър, получава по един галеон на седмица и един почивен ден в месеца!