Хари Потър и огненият бокал

Лий подаде яйцето на Хари, той заби нокти в улея, който го опасваше, и то се отвори.

Тъмната му кухина бе съвсем празна. Ала щом го отвори, ужасен звук, някакво шумно и стържещо виене изпълни стаята. Хари бе чувал вече нещо подобно — това бе призрачният оркестър, свирил на музикални триони на тържеството на Почтибезглавия Ник за годишнината от смъртта му.

— Затвори го! — ревна Фред и захлупи ушите си с ръце.

— Какво беше това? — попита Шеймъс финигън, вперил очи в яйцето, което Хари затвори. — Прилича ми на вой на вещица прокобница… може би точно с такава ще трябва да мериш сили следващия път, а, Хари?

— Сигурно изтезават някого — обади се Невил, съвсем пребледнял, и разпиля парчета наденица по пода. — Ще трябва да противодействаш на проклятието Круциатус!

— Не дрънкай глупости, Невил, то е незаконно! — сгълча го Джордж. — Никога не биха използвали такова нещо в турнира. Така се чува, като пее Пърси… Дали не трябва да го нападнеш, докато е под душа, а, Хари?

— Искаш ли сладкиш с мармалад, Хърмаяни? — попита Фред.

Хърмаяни гледаше с недоверие блюдото, което той й предлагаше. Фред се ухили.

— Няма страшно, нищо не съм направил — успокои я той. — Само с яйчения крем трябва да внимаваш.

Невил, който току-що си бе гребнал яйчен крем, се задави и го изплю.

Фред прихна.

— Шегичка, Невил, шегичка…

Хърмаяни опита от сладкиша с мармалад.

— От кухнята ли взе всичко това, Фред? — попита тя.

— А откъде другаде? — ухили се Фред и като заговори с тъничък гласец, взе да имитира домашно духче: — „Какво ще обичате, сър? На вашите услуги, сър!“ Те са предани до смърт… И печен вол щяха да ми приготвят, ако им бях казал, че съм гладен.

— Как се влиза там? — попита Хърмаяни съвсем небрежно, сякаш изобщо не я интересуваше.

— Лесно — отвърна Фред. — Има тайна врата зад една картина с фруктиера. Погъделичкваш крушата, тя прихва да се смее и… — Той млъкна и я погледна подозрително. — А ти защо питаш?

— Просто така — бързо промърмори Хърмаяни.

— Да не се каниш да вдигаш домашните духчета на стачка? — усъмни се Джордж. — Май няма вече да се занимаваш с листовки, ами направо ще ги подстрекаваш към бунт, а?

Чуха се хихикания, а Хърмаяни не отговори.

— Да не си посмяла да ги разстройваш и да им пълниш главите с приказки за дрехи и заплати! — предупреди я Фред. — Ще вземат да зарежат готвенето.

Точно тогава вниманието им бе отвлечено от Невил, който се превърна в едро канарче.

— Ау, извинявай, Невил! — провикна се Фред над общия смях. — Забравих… тъкмо яйчения крем бяхме омагьосали.

След минутка перата на Невил опадаха, той възвърна предишния си вид и се включи във веселбата.

— Крем „Канарче“! — обяви Фред на въодушевените си съученици. — Изобретихме го заедно с Джордж. Само по седем сикли, съвсем евтино!