Хари Потър и огненият бокал

— Значи домашните духове не бива да казват какво мислят за господарите си? — осведоми се Хари.

— О, не, сър, не — изведнъж стана сериозен Доби. — Това е то да си заробен домашен дух, сър. Ние пазим тайните им с мълчание, сър, браним семейната чест и говорим само добро за тях… въпреки че професор Дъмбълдор казал на Доби, че не иска това от него. Професор Дъмбълдор казал, че ние можем дори да… да…

Доби се огледа неспокойно и му даде знак да се приближи. Хари се наведе напред.

— Той казал, че ние може да му викаме и смахнат стар чудак, ако искаме, сър! — прошепна Доби и боязливо се разсмя. — Ама Доби не иска това, Хари Потър — продължи той отново на висок глас, като клатеше глава и ушите му пляскаха. — Доби харесва много професор Дъмбълдор, сър, и е горд да му пази тайните.

— Обаче за Малфой можеш да говориш каквото си искаш, нали? — засмя се Хари.

В огромните очи на Доби се появи уплаха.

— Доби… Доби може — колебливо рече той и изпъчи малките си гърди. — Доби може да каже на Хари Потър, че старите му господари били… били… лоши тъмни магьосници!

За миг Доби цял се разтрепери, потресен от собствената си дързост, после се втурна към най-близката маса и силно заудря глава в нея, като скимтеше „Лош Доби! Лош Доби!“.

Хари го сграбчи отзад за вратовръзката и го издърпа далече от масата.

— Благодаря, Хари Потър, благодаря! — каза задъхано Доби, като разтриваше главата си.

— Трябва по-често да ги наричаш така — посъветва го Хари.

— По-често ли? — изписка от възмущение Уинки. — Доби трябва да се засрами от себе си — така да говори за господарите си!

— Те вече не са мои господари, Уинки! — смело възрази Доби. — Доби не го е грижа какво мислят сега за него!

— О, Доби е лош домашен дух! — простена Уинки, а сълзите отново рукнаха по лицето й. — Горкият господин Крауч, какво ли прави без Уинки? Той има нужда от нея, от нейната помощ. Уинки цял живот се грижи за семейство Крауч, като майка й преди нея и баба й преди това… О, какво ли биха казали те, ако разберат, че Уинки е освободена? О, този срам, този срам… — Тя зарови лице в полата си и отново зави.

— Уинки — твърдо рече Хърмаяни, — сигурна съм, че господин Крауч чудесно се справя и без теб. Видяхме го, знаеш ли…

— Вие видели господаря ми? — едва си пое дъх Уинки, като надигна мокро лице и се ококори към Хърмаяни. — Видели го тук, в „Хогуортс“?

— Да — отвърна Хърмаяни. — Той и господин Багман са съдии в Тримагическия турнир.

— И господин Багман ли е тук? — изцвърча Уинки и за голяма изненада на Хари, а и на Рон и Хърмаяни, което пролича по лицата им отново се вбеси. — Господин Багман е лош магьосник, много лош магьосник! Моят господар никак не го харесва, ама никак!

— Багман… е лош? — удиви се Хари.

— О, да — закима ожесточено Уинки. — Моят господар разправял на Уинки разни неща! Ама Уинки не казва… Уинки… пази тайните на господаря си… — Тя отново потъна в сълзи и захлупи лице в полата си, така че се чуваха само глухи хлипания. — Горкият господар, горкият господар, няма я вече Уинки да му помага!