Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Не знам — каза тя. — През юли 1898 тя напълно била изгубила ума си, затова нямаме представа как би реагирала на новините. Все пак, мисля, че са крили от нея. Карлота идвала тук да чака до деня, когато умряла. — Тя му показа страница от албума. На стара снимка с печата на фотографското студио в ъгъла, се виждаше млада жена в светли летни дрехи, която държеше чадър и носеше широкопола шапка с цветя, като тези в санъдка. Фотографията беше много избеляла, но той успя да различи тънки ръце, които държаха ръкавици и ветрило, светлокестенява коса, събрана в кок и бледо лице с тъжна усмивка и блуждаещи очи. Не беше красива, но лицето й беше приятно — мило и нежно. Изглеждаше на около двадесет години. — Може би се е снимала за него — каза Макарена.
По-силен полъх раздвижи завесите и Кварт отново видя камбанарията на „Богородица със сълзите“. За да преодолее неловкостта си, той отиде до един от сводестите прозорци. Съблече сакото си и застана, загледан в силуета на църквата в мрака. Чувстваше се безутешен, както сигурно се е чувствал Мануел Халок, когато излязъл за последен път от Каса дел Постиго и отишъл в църквата, за да остави перлите на Карлота.
— Съжалявам — прошепна той, без да знае защо.
Спомни си студеното докосване до камъка на входа на криптата, пращенето на горящите свещи по време на литургията, аромата на безплодното минало, който се носеше от сандъка.
Макарена застана до него и също се загледа в кулата на „Богородица със сълзите“.
— Сега знаете всичко, което трябва да знаете — каза тя.
Беше права. Кварт знаеше повече от достатъчно и Висперас беше постигнал своята безсмислена цел. Но не можеше да бъде преведено на официалния език на доклада за ИВД. Монсиньор Спада, Негова светлост Йежи Ивашкевич и Негово светейшество папата се интересуваха само от личността на хакера и възможноста от скандал в малката севилска енория. Останалото — животът и историите, които съществуваха между стените на църквата — нямаше значение. Както беше казал отец Оскар, „Богородица със сълзите“ беше твърде далеч от Рим. Както обречената „Манигуа“ на капитан Халок, тя беше само малък кораб, който нестабилно се носеше към неумолимата стоманена маса на своя унищожител.
Макарена сложи ръка върху неговата. Той не се отдръпна, но тя усети, че се напрегна.
— Напускам Севиля — каза Кварт.
За миг тя не каза нищо, после се обърна и го погледна.
— Мислите ли, че в Рим ще разберат? — попита го.
— Не знам. Но дали ще разберат или не, няма значение. — Той посочи към сандъка, камбанарията, града, потънал в мрака долу. — Те не са били тук. Хакерът привлече за малко вниманието им, но за тях това е просто малка точица на картата. Докладът ми ще бъде архивиран веднага щом го прочетат.
— Не е честно — каза Макарена. — Това място е специално.
— Грешите. Светът е пълен с места като това. С Карлоти, които чакат на прозореца, с упорити стари свещеници и разнебитени църкви… Папата няма да изгуби съня си заради „Богородица със сълзите“. Хората не са достатъчно важни за него.
— Ами за вас?
— Няма значение. И без това не спя много.
— Разбирам. — Тя отдръпна ръката си. — Вие не обичате да се ангажирате, нали? Просто изпълнявате заповеди. — Рязко отхвърли косата си назад и застана така, че той нямаше друг избор, освен да я погледне в очите.
— Няма ли да ме попитате защо напуснах съпруга си?
— Не, няма. Това не ми е нужно за доклада.
Макарена се изсмя тихо и презрително.
— Вашият доклад. Дойдохте тук и започнахте да задавате въпроси. Не можете да си тръгнете, без да чуете всички отговори. Намесихте се в живота на всички, затова ето и останалото от моя. — Очите й бяха приковани в Кварт. — Исках да имам дете, но Панчо не искаше. — Гласът й стана саркастичен. — Представяте си възраженията му — много е скоро, времето не е подходящо, това е критичен период от живота ни, трябва да концентрираме усилията и енергията си, можем да| имаме дете по-късно… Не му обърнах внимание и забременях. Защо отместихте поглед, отец Кварт? Шокиран ли сте? Престорете се, че това е изповед. Част от работата ви.
Кварт поклати глава, изненадващо твърд. Работата му беше единственото нещо, с което все още беше наясно.
— Отново грешите — каза той меко. — Това не е моя работа. Казах ви и преди, че не искам да чуя изповедта ви.
— Не можете да се измъкнете, отче. — Гласът й беше дрезгав. — Мислете за мен като за измъчена душа, която не може да бъде отблъсната. Поне не ви моля за опрощение.
Той сви рамене, сякаш това го облекчаваше. Но съсредоточена върху луната, тя като че не забеляза.
— Забременях и Панчо се почувства така, сякаш е настъпил краят на света. Настоя, че е твърде скоро. Искаше да ме принуди да махна детето.