Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Мощност в к.с. 1,800
Възли 22
Далекобойност 1,800 мили при 10 възела
Оръдия 2 по 47 (на кърмата)
1 от 75 в центъра
Екипаж 27 души (3x4 стрелци)
Макарена му подаде папка, завързана с панделка.
— Това е от по-късно. Дядо ми го сложил в сандъка, след като Карлота умряла. Това е епилогът на историята.
Кварт отвори папката. В нея имаше няколко изрезки от вестници и илюстровани списания, в които се говореше за края на Испанско-Американската война и поражението на флота на 3 юли 1898. На първата страница на „Ла Илустрасион“ имаше гравюра, представяща разбиването на ескадрата на адмирал Сервера. Имаше и страница с описание на битката, карта на бреговата линия на Сантияго де Куба и снимки на командирите и офицерите, убити в битката. Между тях Кварт намери и онази, която търсеше. Отпечатъкът беше с лошо качество и бележка от илюстратора обясняваш, че е е била „нарисувана въз основа на достоверни описания“. На нея се виждаше хубав мъж с тъжни очи и закопчан догоре жакет. Имаше къса коса, големи мустаци и бакенбарди. Беше единственият офицер, облечен в цивилни дрехи и изглежда илюстраторът се беше опитал да подчертае, че този човек не е бил обикновен член на ескадрата на Сервера. Капитанът от търговския флот г-н Мануел Халок Ортега, командир на „Манигуа“. Халок гледаше в пространството, сякаш безразличен към факта, че е в списъка на героите от Куба. Отдолу, на същата страница, имаше следния текст:
„Инфантата «Мария Тереса», след като устоя на концентрирания огън на американската ескадра почти цял час, рухна в пламъци. Междувременно останалите испански кораби отплаваха от пристанището на Сантяго между крепостите Ел Моро и Сокапа и бяха незабавно посрещнати с артилерийски огън от бойните кораби и кръстосвачите на Сампсън, чието превъзходство беше многократно. «Окендо», чийто бакборд беше целият в пламъци, без да може да стреля с оръдията си, с почти напълно унищожени мостик и мачти, с голям брой мъртви и ранени на борда, мина преди своя флагман, който беше обърнал към брега. Неспособен да продължи, поради смъртта на командира си (капитан Ласага), «Окендо» се насочи към сушата една миля по на запад, за да не попадне в ръцете на врага.
Напрегнали моторите си до последно, «Биская» и «Кристобал Колон» плаваха успоредно към брега, притиснати към него от плътен североамерикански огън. Те отминаха унищожените си спътници, оцелелите от които се опитваха да доплуват до брега. Като по-бърз «Колон» мина отпред, докато нещастната «Биская» понесе пълната сила на вражеския огън. Нейният командир, капитан Еулат направи неуспешен опит да атакува бойния кораб «Бруклин». Но «Биская» беше в пламъци и се отправи към сушата под яростния огън на «Айова» и «Орегон». Тогава дойде ред на «Колон» (капитан Диас Мореу). В един часа следобед, преследван от четири американски кораба, беззащитен, тъй като нямаше тежка артилерия, той заседна и беше потопен от екипажа си. Междувременно, без надежда за оцеляване, леките съдове от ескадрата, фрегатите «Плутон» и «Фурор» напуснаха пристанището един след друг. През последните няколко часа към тях се присъедини въоръженият катер «Манигуа», чийто командир, капитан от Търговския флот Халок, отказа да остане в пристанището. Неговият кораб щеше да бъде пленен заедно с града. Осъзнали, че бягството е невъзможно, «Плутон» и «Фурор» се насочиха право към американските бойни кораби и кръстосвачи. «Плутон» (лейтенант Васкес) заседна, след като беше разцепен на две от тежък снаряд, изстрелян от «Индиана», а «Фурор» беше потопен от огъня на «Индиана» и «Глостър». Колкото до лекия, бърз «Манигуа», той напусна пристанището на Сантяго последен, когато брегът беше покрит със заседнали и горящи испански кораби. Издигна черен флаг до испанското знаме и под вражеския огън се насочи направо към най-близкия американски кораб, кръстосвача «Индиана». «Манигуа» плава три мили на зигзаг към кръстосвача под ожесточен огън и потъна в един и двадесет следобед с пробита палуба и изцяло обхванат от пламъци, все още опитвайки да се вклини във врага…“
Кварт върна изрезката обратно в папката и я остави обратно в сандъка при останалите документи. Сега той знаеше към какво гледа капитан Халок на снимката: към оръдията на бойния кораб „Индиана“. Представи си Халок на мостика, заобиколен от артилерийски огън и дим, решен да завърши дългото си пътуване към нищото.
— Разбрала ли е някога Карлота за това? — попита Кварт.
Макарена разлистваше стар албум със снимки.