Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Някои светове не рухват със земетресение или голяма катастрофа — каза сега старата дама и погледна със съмнение Кварт, като се чудеше дали той я разбира, — а издъхват спокойно, с тиха въздишка. — Херцогинята нагласи възглавницата зад гърба си и за няколко мига се заслуша в песента на щурците в градината. Нежно сияние в небето предшестваше изгрева на луната. — Спокойно — повтори тя.
Кварт погледна към Макарена, която седеше с гръб към светлината от галерията и половината й лице беше в сянка. Косата й се беше разпиляла по рамото. Краката й бяха кръстосани и под черната рокля се виждаха голите й ходила, обути в сандали. Огърлицата от слонова кост блестеше на шията й.
— Това не се отнася до „Богородица със сълзите“ — каза той. — Нейното сбогуване с този свят не е никак спокойно.
Макарена не каза нищо.
— Не всички светове изчезват по свое желание — прошепна старата херцогиня.
— Вие нямате внуци — каза Кварт. Искаше да го каже неутрално и небрежно, но прозвуча заядливо, дори грубо.
— Така е, нямам — отвърна Крус Брунер и се обърна към дъщеря си.
Макарена се приведе напред и в лунната светлина Кварт видя, че е ядосана.
— Това не е ваша работа — каза му тя накрая с равен глас.
— Може би не е и моя работа. — Херцогинята се притече на помощ на госта си. — Но е жалко.
— Защо да е жалко? — попита остро Макарена. Обърна се към майка си, но гледаше Кварт. — Понякога е по-добре да не оставяш нищо след себе си. — Тя раздразнено дръпна стола си назад. — Войниците, които отиват на война, без да оставят нищо зад себе си, са щастливи. Няма за кого да се тревожат или да страдат.
— Както някои свещеници — каза Кварт с очи, приковани в нея.
— Може би — засмя се Макарена. Смехът й беше горчив, липсваше му естественото искрено звучене. — Сигурно е чудесно да нямаш отговорности, да бъдеш егоист. Да избереш кауза, която обичаш или която те удовлетворява, както е направила Грис. Или като вас. Вместо да наследиш една кауза или тя да ти бъде наложена.
Крус Брунер обви пръсти около ветрилото си.
— Никой не те е принудил да се замесваш в тази работа около църквата, скъпа — каза тя. — Нито да превръщаш това в своя лична война.
— Моля те. Ти знаеш по-добре от всички, че понякога човек няма избор. Че ако отвориш сандъка, може би ще трябва да платиш за това… Животът на някои хора е управляван от призраци.
Херцогинята рязко отвори ветрилото си.
— Чухте ли я, отче? Кой казва, че романтичните героини са изчезнали? — Тя си повя с ветрилото, като гледаше разсеяно ожулените кокалчета на Кварт. — Но само младите са обезпокоявани от духове. Наистина, с времето призраците се умножават, но все по-малко те притесняват — болката се превръща в меланхолия. Моята сега е съвсем слаба. — Тя посочи към мавританските арки на двора, фонтана и изгряващата луна. — Те вече не ми причиняват мъка. — После се обърна към дъщеря си. — Само ти го правиш. Мъничко.
Старата дама наклони глава на една страна, също като Макарена, и Кварт внезапно откри чертите на дъщерята в лицето й. За миг той видя как ще изглежда красивата жена до него след тридесет или четиридесет години. Всичко отминава, помисли Кварт. И всичко свършва.
— За известно време бракът на дъщеря ми ме обнадежди — продължи Крус Брунер. — Утеши ме, защото знаех, че рано или късно ще я напусна. Октавио Мачука и аз бяхме съгласни, че Панчо е идеален: умен, красив, с голямо бъдеще… изглеждаше много влюбен в Макарена и съм сигурна, че все още е, независимо от всичко, което се случи. — Тя присви почти несъществуващите си устни. — Изведнъж всичко се промени. Дъщеря ми напусна брачното огнище и се върна да живее с мен.
Кварт довърши кафето си и остави чашата на масата. Усещаше, че непрестанно се докосва до истината, но не може да я разбере.
— Не смея да попитам защо — каза той.
— Не смеете. — Херцогинята си повя и го погледна закачливо. — Нито пък аз. По всяко друго време бих го сметнала за голямо нещастие, но вече не знам кое е най-доброто. Аз съм предпоследната от моя род, годините ми са почти три четвърти век и имам галерия, пълна с портрети на прадеди, от които никой не се бои, не уважава, нито дори помни.
Сега луната беше точно в центъра на правоъгълника небе над главите им. Крус Брунер помоли да угасят лампите. Светлината беше сребристосиня с бели оттенъци — шарките на плочките, столовете и мозайката на пода се виждаха така ясно, сякаш беше ден.