Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Значи това било. Нещата идваха на мястото си.
— И вие го направихте — не можа да се въздържи Кварт.
Тя се усмихна с горчивина, която не беше забелязвал преди у нея.
— Да. Аз съм католичка и отказвах колкото можах. Но обичах съпруга си. Въпреки съвета на дон Приамо, влязох в клиника и се отървах от детето. Имаше усложнения, перфорация на матката, кръвоизлив и трябваше да ми направят принудителна хистеректомия. Сега никога няма да бъда майка. — Лицето й беше обърнато към луната. — Никога.
— Какво каза отец Феро?
— Нищо. Той е стар и е видял твърде много. Все още ми дава причастие, когато поискам.
— Знае ли майка ви?
— Не.
— А съпругът ви?
Смехът й беше сух и кратък.
— И той не знае. — Тя плъзна ръка по прозореца към Кварт, но този път не го докосна. — Само отец Феро и Грис знаят. А сега и вие. — Тя се поколеба за миг, сякаш щеше да добави и друго име.
— Одобри ли сестра Марсала решението ви да направите аборт? — попита Кварт.
— Напротив. Това почти ми струваше приятелството й. Но когато получих усложненията в клиниката, тя дойде да ме види. Не позволих на Панчо да дойде с мен, така че той сметна, че всичко е минало гладко. Прибрах се вкъщи след възстановяването и изглеждах добре. — Тя се обърна към свещеника. — Има един журналист. Казва се Бонафе. Онзи, който публикува снимки миналата седмица…
Тя млъкна, сякаш очакваше той да каже нещо, но Кварт мълчеше. Снимките бяха най-малката му грижа, но се обезпокои, когато чу, че Макарена споменава Онорато Бонафе.
— Неприятен дребен човечец — продължи тя. — Човек не би искал да му стисне ръката, защото сигурно ще бъде лепкава.
— Знам за кого говорите — каза Кварт.
Макарена го изгледа с любопитство. Наведе глава и косата скри лицето й.
— Дойде да ме види тази сутрин — каза тя. — Всъщност ме спря на вратата. Никога не бих го поканила в къщата. Казах му да се маха, но преди да тръгне ми намекна нещо за клиниката. Бил е там да задава въпроси.
Господи. Искаше му се да беше набил хубаво Бонафе при последната им среща. Надяваше с, че отново ще намери журналиста в хотела, за да изтрие усмивката от мазното му лице.
— Тревожа се — призна Макарена.
— Вече не е незаконно да правиш аборт в Испания — каза Кварт.
— Да. Но този човек и списанието му печелят от скандали. — Тя скръсти ръце и гласът й внезапно стана студен. — Знаете ли как се прави аборт, отец Кварт? Не, не мога да си представя, че знаете. Поне подробностите, ярката светлина, белия таван, широко разтворените крака на жена. Чувстваш, че искаш да умреш. И безкрайната, студена, ужасяваща самота… — Тя се отдръпна от прозореца. — Проклети да са всички мъже, включително и вие. Проклет да е и последният от тях.
Тя въздъхна дълбоко. Играта на светлините и сенките по лицето й я състаряваше, а може би това се дължеше на горчивината.
— Не си позволих да мисля за това, което се беше случило — продължи тя. — Беше като кошмар, от който отчаяно исках да се събудя. Един ден, три месеца след като излязох от клиниката, влязох в банята, докато Панчо си взимаше душ. Току-що се бяхме любили за първи път. Седях на ръба на ваната и го наблюдавах. Той ми се усмихна и внезапно съзнах, че това не беше човекът, когото обичах, а някакъв непознат. Един мъж, който ме беше накарал да изгубя възможността да имам деца. Почувствах се още по-зле, отколкото в клиниката. Събрах си багажа и се върнах тук. Панчо не разбра. Все още не разбира.
Кварт бавно си пое дъх.
— Значи затова го наранявате — каза той.
— Никой не може да го нарани. Егоизмът и маниите му са като броня. Но мога да го накарам да си плати — посредством тази църква ще ударя върху реномето му на финансист и мъжката му гордост. — Севиля много лесно може да се обърне срещу някого. Имам предвид моята Севиля. Онази, чието признание иска да спечели Панчо.
— Приятелката ви Грис смята, че още го обичате.
— Понякога тя говори много. — Макарена се опита да се засмее, но не успя. — Може би именно в това е проблемът — че го обичам. Както и да е, няма значение.
— Ами аз? Защо ми казвате всичко това?
— Не знам. Казахте ми, че заминавате и това изведнъж ме притесни. — Тя беше толкова близо, че когато бризът повя, косата й докосна лицето на Кварт. — Може би, защото до вас не се чувствам толкова самотно. Сякаш, въпреки себе си, вие въплъщавате стария идеал за свещеник, който жените винаги толкова много са ценяли: силен и мъдър, на когото да се довериш и в когото да вярваш. Може би заради черния ви костюм и якичката, или поради факта, че сте привлекателен мъж. Може би пристигането ви от Рим и всичко, което символизира, ме е впечатлило. Може би аз съм Висперас. Може би се опитвам да ви спечеля на моя страна или по перверзен начин просто искам да унижа Панчо. Може да е едно от тези неща или всички заедно. В блатото, в което се превърна животът ми, вие и отец Феро стоите на двата края на твърдата земя.