Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Като че ли преминаваме някаква граница — каза тя. — Светът изглежда различен от другата страна.
— Какво има от другата страна? — попита той.
Старата дама го погледна с шеговита изненада.
— Притесняващо е, когато такъв въпрос идва от свещеник. Жените от моето поколение винаги са мислели, че свещениците имат отговор за всичко. Когато попитах стария си изповедник как да реагирам на изневерите на съпруга си, той винаги ми казваше да ги приема, да се моля и да посветя страданието си на Исус. Според него, личният живот на Рафаел и моето спасение бяха абсолютно различни неща и едото нямаше нищо общо с другото.
Кварт се чудеше какъв ли съвет беше дал отец Феро на Макарена за брака й.
— Когато наближим границата — продължи Крус Брунер — изпитваме особено, безстрастно любопитство. И нежна толерантност към онези, които ще дойдат тук рано или късно, но все още не го знаят.
— Като дъщеря ви ли?
Старата дама се замисли за миг.
— Например — съгласи се тя. После се взря в Кварт, заинтересувана. — Или като вас. Няма винаги да бъдете красив свещеник, който привлича енориашките си.
Кварт се направи, че не чува последната й забележка. Истината сякаш все още му убягваше.
— А какво е мнението на отец Феро за другата страна? — попита той.
Старата дама сви рамене. Разговорът започваше да я отегчава.
— Трябва да попитате него. Не мисля, че той е нежен, нито пък толерантен. Но е честен свещеник, а аз вярвам на свещениците. Вярвам в Светата Римска католическа и апостолическа църква и се надявам да спася душата си във вечността. — Тя потупа по брадичката си със затвореното ветрило. — Дори вярвам в свещеници като вас, които не четат литургия или пък носят джинси и маратонки като отец Оскар. В забравения свят, откъдето идвам, свещеникът означаваше нещо. — Тя се усмихна на дъщеря си. — Макарена много обича дон Приамо, а аз вярвам в Макарена. Обичам да я гледам как води личната си война, макар че дори аз не винаги я разбирам. Тези войни бяха невъзможни, когато бях на нейната възраст.
За втори път от два дни някой възхваляваше честността на отец Феро. Но това противоречеше на доклада за Силас де Ансо. Кварт погледна часовника си.
— В обсерваторията ли е отец Феро? — попита той.
— Много е рано — отвърна Крус Брунер. — Обикновено той идва малко по-късно, около единадесет. Искате ли да го почакате?
— Да. Има няколко неща, за които искам да поговорим.
— Добре. Ще се наслаждаваме по-дълго на компанията ви. — Щурците отново свиреха и старата дама се заслуша, обърнала лице към градината.
— Открихте ли кой е поставил картичката ни в стаята ви?
Кварт извади картичката от джоба си и я сложи на масата.
— Не — каза той, усещайки очите на Макарена върху себе си. — Но сега поне знам какво означава.
— Наистина ли? — Крус Брунер отвори и затвори ветрилото си, после потупа по картичката с него. — В такъв случай, докато чакате дон Приамо, може би е подходящо време да върнем картичката в сандъка на Карлота.
Кварт погледна нерешително към двете жени. Макарена се изправи и зачака с картичка в ръка на фона на луната. Той стана и я последва през двора и градината.
От гълъбарника се виждаха облаците, които докосваха нежно луната. Градът долу изглеждаше нереален. Като стар сценичен декор покривите на Санта Крус се простираха на тераси, равнини от сянка, прекъснати тук-там от светлината на някой прозорец, далечна улична лампа или тераса с окачено пране — като погребални савани в тъмнината. Осветена, Ла Хиралда се издигаше в далечината, сякаш изрисувана на тъмен фон. Погледната през белите тънки пердета, които се вееха на бриза, камбанарията на „Богородица със сълзите“ изглеждаше съвсем близо, почти досегаема.
— Бризът не идва от реката, а от морето — каза Макарена. — Нощно време се носи от Санлукар. — Тя извади запалката изпод презрамката на сутиена си и запали цигара. Димът се понесе навън през прозореца. Насекоми пърхаха около лампата. — Това е всичко, останало от Карлота Брунер — каза тя, посочвайки отворения сандък в светлината на лампата.
Беше пълен с всевъзможни предмети: лакирани кутийки, нефритени огърлици, порцеланови фигурки, счупени ветрила, много стара и излиняла дантелена наметка за глава, фуркети, корсети с банели от китова кост, чантичка от сребърни халки, театрални бинокли, избелели изкуствени цветя от шапка, албуми със снимки и пощенски картички, стари илюстровани вестници, кутии от кожа и картон, чифт странни дълги ръкавици от червена козя кожа, пожълтели книги с поезия и училищни тетрадки, дървени макари от плетене на дантела, много дълга плитка светлокестенява коса, каталог от Световното изложение в Париж, парче корал, макет на гондола, стар туристически пътеводител за развалините на Картаген, гребен от черупка на костенурка, стъклено преспапие с малко морско конче в него, римски монети още някакви сребърни монети с образите на Исабел II и Алфонсо XII. Тук бяха и писмата — дебела пачка, вързана с панделка. Макарена развърза фльонгата и ги подаде на Кварт. Сигурно бяха. около петдесет: почти две трети бяха писма, а останалите — картички. Мастилото беше избледняло върху чупливата, пожълтяла хартия и на места почти не се четеше. Никъде нямаше пощенски печати. Всички бяха изписани с хубавия, наклонен почерк на Карлота и адресирани до капитан Мануел Халок, пристанище Хавана, Куба.