Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Затова защитавате тази църква — каза Кварт. — Имате също толкова нужда от нея, колкото и останалите.
Тя прибра косата си и я вдигна, разкривайки прекрасната извивка на шията си.
— Може би вие също имате нужда от нея и то повече, отколкото мислите. — Косата отново се разпиля по раменете й. — Колкото до мен, не знам от какво се нуждая. Може би, както казахте, от църквата. Може би от един красив мълчалив мъж, който да ме накара да забравя. Или поне да спре болката. И друг мъж, стар и мъдър, който ми опрощава вината, че търся забрава. Знаете ли, преди няколко века е било чудесно да си католик. Това разрешавало всичко: човек казвал истината на свещеника и чакал. Сега дори вие, свещениците, не вярвате. Има един филм, „Портретът на Джени“. Гледал ли сте го? По някое време Джоузеф Котън, който е художник, казва на Дженифър Джоунс: „Без теб съм изгубен.“ А тя му отговаря: „Не говори така, не можем и двамата да сме изгубени“. Толкова ли сте изгубен, колкото изглежда, отец Кварт?
Той се обърна към нея, но нямаше отговор. Чудеше се как женската уста може да бъде едновременно закачлива и нежна, безсрамна и свенлива, и толкова близо. Щеше да каже не що, макар да не знаеше точно какво, когато наблизо часовник удари единадесет. Сигурно е свършила смяната на Светия дух, помисли си Кварт. Той протегна наранената си ръка към лицето на жената, но успя да спре на половината разстояние. Несигурен дали чувства разочарование или облекчение, той видя, че дон Приамо стои на вратата и ги наблюдава.
— Луната е много ярка — каза отец Феро, дребна тъмна фигурка до телескопа, загледана нагоре. — Нощта не е подходща за наблюдение на звездите.
Макарена беше слязла долу, за да остави двамата свещеници насаме в гълъбарника. Кварт стоеше до сандъка на Карлота, който току-що беше затворил.
— Угасете светлините — каза отец Феро.
Кварт го послуша. Книгите, сандъкът, гравюрата на стената, всичко се стопи в мрака. Сега фигурата на прозореца изглеждаше по-компактна.
— Исках да поговоря с вас — каза Кварт. — Заминавам от Севиля.
— Вероника — каза след малко отец Феро. — Виждам Косите на Вероника.
Кварт отиде до прозореца и застана от другата страна на телескопа.
— Онези тринадесет звезди там — каза отец Феро. — На северозапад. Тя пожертвала косите си, за да осигури победата на своята армия.
Кварт не гледаше небето, а тъмния профил на свещеника. Лампите, които осветяваха Ла Хиралда, угаснаха и кулата внезапно изчезна, но щом очите на Кварт привикнаха, той отново успя да различи силуета й на лунната светлина.
— А там, по-надалеч — продължи старият свещеник — почти в зенита, можете да видите Ловджийските кучета. — Той произнесе името с презрение — сякаш натрапници нахлуваха в любимото му кътче.
Този път Кварт погледна натам и успя да различи на север две звезди — една голяма и една по-малка, които сякаш се движеха заедно през Вселената.
— Май не ги харесвате много — каза той.
— Не, презирам ловците. Още повече, когато ловят себеподобни. В този случай това са кучетата на ласкателството. По-голямата от двете звезди била наречена „Кор Кароли“ („Сърцето на Чарлз“) от Халей, защото светела по-ярко в деня, когато Чарлз II се върнал в Лондон.
— Значи кучетата не са виновни.
Старият свещеник се засмя дрезгаво. В лунната светлина несресаната му коса изглеждаше почти чиста.
— Вие сте много мнителен човек, отче Кварт. А казват, че аз съм бил мнителен. Говорех само за звездите. — Той бръкна в джоба на расото и извади цигарите си. Набръчканото му, белязано лице и небръсната брадичка се озариха, докато палеше една, пазейки пламъка с шепа. — Защо си тръгвате? — попита той. Огънчето на цигарата му беше светеща точка в мрака. — Открихте ли Висперас?
— Личността на Висперас е най-малкото, отче. Може да е всеки от вас, всички вие, или никой от вас. Това няма значение.
— Интересно ми е какво ще напишете в доклада си за Рим.
Кварт му каза: смъртта на двамата души е била злополука и разследването е подкрепило заключенията на полицията. Отделен въпрос е, че един възрастен свещеник води своя лична война, с подкрепата на неколцина от енориашите си. Историята беше стара като свети Павел, затова Кварт не мислеше, че някой в Курията ще бъде изненадан. Ако хакерът не беше изпратил съобщението до Негово светейшество, проблемът нямаше да отиде по-далеч от архиепископа на Севиля.