Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Космическая фантастика » Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:

След векове, прекарани в мир, експериментът на планетата Джиджо наближава трагичния си край. Шестте изгнанически раси, избягали там от Петте галактики, са открити от древни врагове. Ужасяващите джофури готвят планове за местните обитатели: програма за геноцид и насилствено размножаване с оглед на собствените им жестоки цели…
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 220
Перейти на страницу:

Защото е нашият „дом“ ли? Мястото, от което започваме всички?

Нашият втори познавателен пръстен възразява, като ни напомня, че повечето от съставните ни торуси произхождат от другаде — от миризливи ями, пълни с вкусна гнила растителност в примитивно селище, наречено Далечното влажно убежище на самотния Джиджо.

Вярно е. Само три от сегашните членове на нашата обща купчина са се появили тук, на борда на „Полкджхи“, в тези стерилни ясли, в които малките пръстени се хранят с компютърно контролирани дози синтетични вещества. Но това са три от най-важните ни части, нали?

• Нашият мускулест двигателен пръстен с неговите чевръсти крака.

• Нашият обозначителен пръстен, който разпръсква миризми и ни идентифицира пред джофурския екипаж.

• И, разбира се, най-скъпоценният от всички, вашият господарски пръстен. Същностната (Аз) съставна част, необходима за превръщането на скромно безличния трек във величествено целенасочен джофур.

Това не е ли причина за носталгия? Достатъчна, за да наречем това мрачно помещение свой „дом“? (Макар да изглежда, че неотдавна е било повредено и след това набързо възстановено.)

Да, продължавайте. Можете да погладите восъка на паметта. Спомнете си какво е било на Джиджо преди промяната. Спомнете си как ние/аз се научихме да разбираме извънземните форми на родителство от тесните си връзки с другите пет раси.

По време на предишното си превъплъщение като любимия трекски мъдрец Аскс ние/аз държахме кхюински личинки и г'кекски ларви в нежните си пипала, а също хуунски и човешки бебета, люлеехме ги или изпускахме ароматни приспивни пари, носещи сладки сънища.

Тези спомени са запазени, а не стопени при превръщането ни в Еуаскс. И все пак Аз съм объркан.

Какво се опитвате да кажете, пръстени мои?

Че би трябвало да завиждаме ли?

Че никоя купчина пръстени — нито трекска, нито джофурска, — никога не може да познае родителската обич ли?

Ние сме съставени от отделни части. Направени сме като машина. Навярно тъкмо затова другите раси толкова ни мразят/завиждат.

Какво? Казвате, че на Джиджо не съществува омраза ли? О, но я помислете за цената, която вие, заселниците, сте платили за взаимната обич! Да живеете в дивашко невежество. Нещо повече, наказани да останете безволеви треки, лишени от почти всякаква амбиция. Няма ли най-сетне да признаете, че животът ви никога не е бил толкова интересен, когато сте съставлявали бедния покорен Аскс?

Ще признаете ли?

Добре тогава. Навярно имаме прогрес.

КАКВО? КАКВО Е ТОВА?

вие карате Мен, господарския пръстен, да призная нещо в замяна?

вие искате да призная, че напоследък сме наблюдавали някои недостатъци в маниакалното поведение на джофурите?

Не, няма нужда да поглаждате последния восък, нито да повтаряте онези ужасни събития, на които присъствахме, преди да избягаме от контролната зала. Ужасните, скръбни и жестоки действия на нашите водачи наистина не бяха вдъхновяващи. Те не показваха сериозен прогрес към просветление.

Но какъв избор имаме? Ние, екипажът на „Полкджхи“, трябва да преследваме делфийския кораб! Неговите тайни могат да хвърлят светлина върху Времето на промените, което разтърсва Петте галактики. Ако земянитите наистина са открили останки от Прародителите в плитък сферичен куп, какво би говорило това за начина, по който в продължение на милиард години е била управлявана Галактическата цивилизация? Не означава ли, че цялата ни религиозно-генетична йерархия ще се обърне с главата надолу?

КАКВО КАЗВАТЕ?

Нашият втори познавателен пръстен пита — „И какво от това?“

• И какво от това, ако древните вярвания за Прародителите се окажат неверни!

• И какво от това, ако са ни лъгали за Прегръдката на вълните!

• И какво от това, ако някой друг клан успее да завладее „Стрийкър“ и пръв прочете информацията му! Защо което и да е разумно същество би нагазвало в калта заради толкова неясни и банални въпроси?

_ _ _

_ _ _

_ _ _

Аз… колебая се как да отговоря.

Въпросът Ми се струва толкова поразително неразбираем… все едно да питате защо ние дишаме кислород, защо метаболизираме храната, защо се възпроизвеждаме или защо сме верни на род и потомство! Силно Ме безпокои фактът, че вие/ние изобщо можем да изразяваме такива съмнения!

НАВЯРНО В КРАЙНА СМЕТКА АЗ/НИЕ НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА ИЗБЯГАМЕ ОТ КОНТРОЛНАТА ЗАЛА.

(В търсене на убежище на това мрачно/познато място.)

Наистина, в нашата обща сърцевина кипят безумни, провокативни мисли, оспорващи основните джофурски разбирания. Нещо повече, откакто се превърнах в беглец, Аз вече като че ли не притежавам онази господарска сила на волята, която преди ми позволяваше да пресичам такива размисли.

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 220
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)